ЗАБРАВАНА

И друг път съм писала за Белоградчик, Магурата и пълната западналост на тоя район. Сега по Великден убедих компанията, че е добре да покажем на децата един от най-красивите краища на България, така че изкарахме почивните дни в Белоградчик, с кратки отскачания до Видин, Рабиша, Магурата и на връщане - до Клисурския манастир и Скара-бира-рибарника на бай Сталин. Държа да отбележа основната разлика с миналия път - в центъра на Белоградчик, на площада, вече се е опнал един прекрасен хотел, казва се "Скалите", 4-звезден е и мога да кажа само хубави неща за него. Отлична ценова политика, много хубави стаи и апартаментчета, басейнът е малък и плитък, но пък за забавление на дечурлига върши чудесна работа, има билярд, интернет и чудесен ресторант. Другото за отбелязване е, че най-после разглеждащите Магурата няма нужда да трамбоват 2 км обратно към входа, за да си стигнат до колите. Тъй като се влиза на групи, на изхода чака туристическо влакче, което отвежда групата на паркинга пр...

В предишната част се спряхме до музея на Виктория и Албърт. Съвсем близо до него се намира гигантският комплекс на Природонаучния музей и Музея на науката. Споменавам ги изрично не за друго, а защото техните експозиции и начинът, по който отделните теми са представени на посетителите, са пример за подражание – за съжаление обаче, специално у нас май няма желаещи да им подражават. И двата музея бяха пълни с ученици от най-малка възраст до последния клас, и това не е случайно. Кажи-речи всеки урок по биология, химия, физика, астрономия, геология и география е представен там с комплект от експонати, филми, аудио-обяснения и ефекти, плюс специални зони за експерименти. Така например, темата за земния релеф включваше един голям пълен с пясък, камъчета и парчета скали аквариум, в който от различни по сечение маркучи течеше вода, а специални пултове задаваха различни задачки на посетителите – да насочват водата в определени посоки и да постигнат различна сила на струите, за да видят как влияя...

Лондон ми е мечта още от далечните детски години, когато с фенерче под одеялото посред нощите дочитах поредния Конан Дойл или Джером Джером. Поне от десетина години все се каним да идем, но твърдо не на организирана групова екскурзия, а самостоятелно - да сме си господари на времето, програмата и намеренията. Е, тази пролет посещението дойде на дневен ред . Абсолютно всички детайли по пътуване, настаняване и предварителна програма си ги уредихме сами. Чичко Гугъл вади неизброимо количество изгодни предложения за полети, нощувки, места за посещение и прочие, така че, ако на човек му доставя удоволствие да си планира сам пребиваването в някоя световна столица, може да си разработи прекрасна програма с пълни подробности. Аз лично съм фен на наемането на self-catering апартамент за седмица – усещането да живееш като редови жител на съответния град, да пазаруваш в кварталния магазин, да седнеш в кварталната кръчма и да се потопиш в ритъма на града, е незабравимо. Мога да препоръчам на...

Ако сте клиент на Пауърнет в квартал като Слатина, трябва да направите всичко възможно, за да влезете в любовни взаимоотношения с Оня Горе. Препоръчва се ежедневно посещение на поне 3 църкви в околността, много запалени свещи и поне седем пъти дневно горещи молитви на тема "Господи, моля те, ама много те моля, пази от гръм и бури моя квартал и най-вече суичовете на Пауърнет, защото ежедневно ми трябва достъп до нета!" Естествено, трябва да водите и праведен живот, за да не разсейвате Върховния Началник от Висшата Му Пауър-мисия с някакви си там свои греховце, защото иначе лошо ви се пише. Понеже вкъщи хич не сме праведни, мога подробно да осведомя интересуващите се какво се случва, когато не четат молитви в полза на въпросния доставчик. Завалява дъжд, някакви облаци се сблъскват и нетът спира. Нормално, то и комповете се изключват при буря. Към 18:30 обаче облаците си отиват, а връзката никаква я няма. Все още спокойна, час по-късно вдигам телефона - нали Пауърнет е върхът и ...

Прочетох материала на Йово Николов в “Капитал” и за пореден път се убедих, че първото, основно и най-важно условие за поне минимално ограничаване на възможностите на партии като ДПС да си играят с всички избори у нас е пълна ревизия на избирателните списъци. Ако човек се зарови в публикуваните от ЦИК резултати от последните избори, попада на супер интересни цифри. Общият брой избиратели в основните и допълнителните списъци са 7 129 965 души! Веднага правим справка с данните на Националния статистически институт и откриваме, че: - Към края на 2008 г. изчисленото постоянно население на България е 7 606 551 души; - Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 хил. души или 63.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 11 хил. души. - Населението над трудоспособна възраст през 2008 г. е 1 701 хил. души. Спрямо предходната година то е намаляло с близо 16 хил. души. - През 2008 г. населението под трудоспособна възраст ...

Родопите са невероятни... Избиратели съзерцават залеза и размишляват за предстоящия ден на изборите. Онова яркозеленото пред тях е тютюнът. В предишния си постинг писах за популярния кмет, дето оправил пътя до селото. Ето го и самият оправен път. А това е входът на избирателната секция в Храстово: Тук гласуваха хората от Орех:

Просто не знам откъде да започна. Втори ден след изборите и още не мога да осъзная, как е възможно в 21-ви век в цели региони на България все още да властва чист неподправен феодализъм, съчетан с промиване на мозъци до степен пълно подчинение. За изборите станах наблюдател в 9-ти МИР – Кърджали. Определиха ми Крумовградска община. Впрочем, в тази община селищата имат страхотно звучни имена: Токачка, Гривка, Гулийка, Луличка, Тополка, Самовила и какви ли не още. Повечето са в планината, която в този район е изумително красива - поляни, гори, долове и истински каньони във всички нюанси на зеленото, рекички, поточета и колкото си искаш дивеч. И тютюн. Много тютюн, толкова добре гледан и привлекателен на вид, че животните се хвърляли да го пасат и даже някои се пристрастявали към него. Аз за крави и магарета –наркомани досега не бях чувала, ама ето на, чух. Показаха ми даже. Романтиката обаче свършва дотук. За хората, живеещи по тия села с прекрасни имена, времето е спряло през 80-те го...