Пропускане към основното съдържание

Публикации

Испанско лято в Андалусия

След почивката преди 3 години в Хавея и всеобщото мнение на групата, че Испания е прекрасна, Мадрид е по-красив от Париж и местата за разглеждане са безброй, тази година изборът за годишна дълга морска почивка се спря на Андалусия и по-точно на околностите на Марбея. Да са живи и здрави сайтовете за наемане на вили ! Вила с 4 спални, с прекрасни условия, намираща се в Нуева Андалусия на 9 км от центъра на един от най-скъпите европейски курорти и на 1,5 км от плажа, ни излезе за 2 седмици общо 1800 евро, което, както и да го смята човек, е по 36 лв на човек на ден за нашата спретната 7-членна групичка. Като прибавим наличието на директен полет до Малага, почивката в Испания излиза лесно достижима и доста изгодна, особено ако човек си пазарува ядене и пиене от супермаркетите. Разбира се, първата дестинация за разглеждане е самата Марбея. Гарминчето ни откарва до т.нар. Марбея център, който е всъщност комбинация от жилищна сграда и офиси, и под който има гигантски подземен паркинг - пе...

Какво да направим за болника?

Тъжно ми е да си гледам държавата в състоянието на болник, попаднал в ръцете на фалшиви доктори. От лятото насам имам чувството, че партиите у нас до една са си поставили за цел да сринат до основи всяка институция, за която се сетят, и докато не приключат унищожението докрай, включително и собственото си, няма да мирясат. Кой си спомня все още какво значат неща като „национални приоритети”, „стратегия за развитие” и съгласие за осъществяването на тези две понятия? Юрушът към унищожението е набрал такава сила, че дори основни функции на държавата, като осигуряване на защита на границите, обществения ред и сигурността, са обърнати с хастара нагоре и управляващи и опозиция считат това за нормално. Или, най-малкото, по нищо не личи, че не го считат за нормално. Политическият живот се е свел до попръжни с личностен характер. Аз няма да се махна от властта, докато не унищожа на еди-кой-си възможностите да се върне в нея. Защо сега протестирате срещу тези, а преди не протестирахте срещу ...

Закъде без враг?!

Следя внимателно черната PR-кампания срещу НПО-тата и президента и не мога да не отбележа, че е достойна за учебникарски пример по DPR (Dark Public Relations). Когато разровиш нечия биография и не откриеш в нея достатъчно мръсни моменти за използване, тактиката на DPR предлага да „изцапаш” произволна нейна част с негативни внушения - да я „облечеш” в по-цветисти епитети, да „оцветиш” един-два факта с оценки (изобщо не е задължително те да са свързани със самите факти) и да я представиш в медиите в светлина, будеща спонтанен негативизъм. Най-същественото в този подход е да се подбере линия, пряко свързана с тематиката, по която притежателят на въпросната биография напада своите противници. Вие сте личност, която се очертава в публичното пространство като враг на корупцията? Тогава ще Ви подгоним точно по тази линия – ще създадем общественото усещане, че самият Вие сте корумпиран. Вие сте организация, която настоява за борба срещу задкулисието? Значи за Вас ще организираме поредица от ...

Контрапротестната пиеса "Те толкова искаха" и анонимните й автори

Във видео, пуснато в "Дневник" , контрапротестиращи от Стара Загора разказват, че са дошли 4 автобуса хора, защото "Те толкова искаха". Интересно, защо самоотвержените защитници на властта толкова се срамуват да назоват въпросните "Те" публично? Толкова ли е срамно да си кажеш, че твоята партия те е организирала да я подкрепиш?! Или да крещиш "Вие сте платени!" по журналисти и спонтанно протестиращи все пак създава известен проблем със съвестта, когато на самия теб са ти платили най-малкото екскурзията до жълтите павета? Още по-интересно ми е, защо Мая Манолова сутринта така разпалено отричаше, че двете управляващи партии са си организирали провинциалeн митинг насред София. Нито е незаконно, нито е чудо невиждано да платиш 70 автобуса и да си докараш симпатизанти. Обаче да превърнеш центъра в автогара и на фона на паркиралите рейсове да твърдиш, че, видиш ли, едни хора съвсем спонтанно са си наели част от наличния провинциален автопарк, за да с...

Никой не е забравен, нищо не е забравено :)

Попаднах на нещо, което ме накара да си спомня, че Забраван затова си е направил тефтерче - за да си записва :). "Нещото" е записът на БТВ от 7 октомври 2007 г. Двадесет дни по-късно: (копирано от news.bg) "Блокирането  на улици и магистрали и заплахите, че ще възпрепятстват изборния ден преминава всякакви граници и отива в политическа плоскост. Аз нямам информация точно кои политически сили са ангажирани с протеста, но има политически сили, които  се опитват да възкачат синдикалния протест. От това  печелят опозиционни политически партии, каза Станишев.  Той бе категоричен, че правителството ще продължи разговорите със синдикатите.   На свой ред лидерът на ДПС обясни в Момчилград как 90% от учителите не отговаряли на съвременните изисквания.  Ахмед Доган   изрази съмнение в професионалните способности на българските учители.  „Деветдесет на сто от учителите не са на равнището на изискванията, дори съм скромен в този процент“, за...

По Великден из Северозапада

И друг път съм писала за Белоградчик, Магурата и пълната западналост на тоя район. Сега по Великден убедих компанията, че е добре да покажем на децата един от най-красивите краища на България, така че изкарахме почивните дни в Белоградчик, с кратки отскачания до Видин, Рабиша, Магурата и на връщане - до Клисурския манастир и Скара-бира-рибарника на бай Сталин. Държа да отбележа основната разлика с миналия път - в центъра на Белоградчик, на площада, вече се е опнал един прекрасен хотел, казва се "Скалите", 4-звезден е и мога да кажа само хубави неща за него. Отлична ценова политика, много хубави стаи и апартаментчета, басейнът е малък и плитък, но пък за забавление на дечурлига върши чудесна работа, има билярд, интернет и чудесен ресторант. Другото за отбелязване е, че най-после разглеждащите Магурата няма нужда да трамбоват 2 км обратно към входа, за да си стигнат до колите. Тъй като се влиза на групи, на изхода чака туристическо влакче, което отвежда групата на паркинга пр...

Mind the Gap, или из Лондон на собствен ход – 2

В предишната част се спряхме до музея на Виктория и Албърт. Съвсем близо до него се намира гигантският комплекс на Природонаучния музей и Музея на науката. Споменавам ги изрично не за друго, а защото техните експозиции и начинът, по който отделните теми са представени на посетителите, са пример за подражание – за съжаление обаче, специално у нас май няма желаещи да им подражават. И двата музея бяха пълни с ученици от най-малка възраст до последния клас, и това не е случайно. Кажи-речи всеки урок по биология, химия, физика, астрономия, геология и география е представен там с комплект от експонати, филми, аудио-обяснения и ефекти, плюс специални зони за експерименти. Така например, темата за земния релеф включваше един голям пълен с пясък, камъчета и парчета скали аквариум, в който от различни по сечение маркучи течеше вода, а специални пултове задаваха различни задачки на посетителите – да насочват водата в определени посоки и да постигнат различна сила на струите, за да видят как влияя...