ЗАБРАВАНА

Почитателите на криминални истории с вихрено действие и супер интелигентни детективи сигурно ще видят зор с навлизането в света на Лейф Г.В. Першон и неговия антигерой-комисар Еверт Бекстрьом. "Онзи, който убие дракона" прилича много повече на социален роман за особеностите и проблемите на шведите и тяхната полиция, отколкото на класическа кримка. Но предлага и много повече от нея, включително заплетен сюжет и неочаквана развръзка. Бекстрьом и колегите му от участъка във Вестерурт са много по-реални и живи от стотици съвременни шерлок-холмсовци и комисар-мегрета, изпълващи литературата от този жанр. Обстановката, в която Першон поставя своите герои, е изпълнена с характеристики, които изменят доста от наложените представи за днешното шведско общество. Знаем за Швеция , че е една от най-подредените и сигурни европейски държави, със страхотна социална система, висок стандарт и изобщо, пълна с блага, за които можем само да си мечтаем. Това, което не знаем и което Першон ни ...

Дългогодишната реклама на Коста дел Сол е превърнала южните плажове на Испания от Малага до Гибралтар в истинска туристическа легенда. След пълни две юлски седмици, посветени на почивка и обиколки из района, потвърждавам, че посещението напълно си заслужава, но някои важни подробности трябва да се имат предвид, за да няма разочарования и неприятни изненади. Първо и най-важно: морето е студено! Който се е запътил за Коста дел сол, за да изкарва плажните си дни най-вече във водата, по-добре да преосмисли намеренията си. Въпреки че температурата на въздуха стигаше до 40 градуса, морето по плажовете от Беналмадена и Торемолинос до Касарес си остана с топлината на добре източена чешмяна вода - около и под 20 градуса, на някои места дори под 18. Не знам как е над Малага, но в обратната посока, почти до Гибралтар, водата става да влезеш и активно да поплуваш до четвърт час, но не и да стоиш по-дълго в нея. За децата подходяща е само водата на не повече от метър от пясъка, а като добавим и с...

От толкова море и слънце на човек му се приисква малко разнообразие. Затова се метнахме на колите и отпрашихме към Ронда - град в планините Сиера де лас Ниевес (ако правилно сме разбрали, значи планина на снеговете), толкова зареден с история и романтика, че е наистина голям пропуск, ако не бъде посетен, щом сме наблизо. Разстоянието от Марбея изглежда нищожно - някакви си петдесетина километра. Нищо обаче не можеше да ни подготви за вида на тези уж нищо километри - честна дума, в тях няма и 1 км права отсечка! Всичко е завои, повечето от типа "я, видях си стоповете!", истинско изпитание за хора с нарушения във вестибуларния апарат, които трябва да си носят пликчета за повръщане, и за неопитни шофьори, които пък получават незаменим урок по превземане на виражи и серпантини на баир. Обаче, хора, ох, как си заслужава! Градът е буквално кацнал на върха на 100 метра дълбок каньон, издълбан от река Гуадалевин, и гледката е спираща дъха. През каньона има общо три моста, най-висо...

След почивката преди 3 години в Хавея и всеобщото мнение на групата, че Испания е прекрасна, Мадрид е по-красив от Париж и местата за разглеждане са безброй, тази година изборът за годишна дълга морска почивка се спря на Андалусия и по-точно на околностите на Марбея. Да са живи и здрави сайтовете за наемане на вили ! Вила с 4 спални, с прекрасни условия, намираща се в Нуева Андалусия на 9 км от центъра на един от най-скъпите европейски курорти и на 1,5 км от плажа, ни излезе за 2 седмици общо 1800 евро, което, както и да го смята човек, е по 36 лв на човек на ден за нашата спретната 7-членна групичка. Като прибавим наличието на директен полет до Малага, почивката в Испания излиза лесно достижима и доста изгодна, особено ако човек си пазарува ядене и пиене от супермаркетите. Разбира се, първата дестинация за разглеждане е самата Марбея. Гарминчето ни откарва до т.нар. Марбея център, който е всъщност комбинация от жилищна сграда и офиси, и под който има гигантски подземен паркинг - пе...

Тъжно ми е да си гледам държавата в състоянието на болник, попаднал в ръцете на фалшиви доктори. От лятото насам имам чувството, че партиите у нас до една са си поставили за цел да сринат до основи всяка институция, за която се сетят, и докато не приключат унищожението докрай, включително и собственото си, няма да мирясат. Кой си спомня все още какво значат неща като „национални приоритети”, „стратегия за развитие” и съгласие за осъществяването на тези две понятия? Юрушът към унищожението е набрал такава сила, че дори основни функции на държавата, като осигуряване на защита на границите, обществения ред и сигурността, са обърнати с хастара нагоре и управляващи и опозиция считат това за нормално. Или, най-малкото, по нищо не личи, че не го считат за нормално. Политическият живот се е свел до попръжни с личностен характер. Аз няма да се махна от властта, докато не унищожа на еди-кой-си възможностите да се върне в нея. Защо сега протестирате срещу тези, а преди не протестирахте срещу ...

Следя внимателно черната PR-кампания срещу НПО-тата и президента и не мога да не отбележа, че е достойна за учебникарски пример по DPR (Dark Public Relations). Когато разровиш нечия биография и не откриеш в нея достатъчно мръсни моменти за използване, тактиката на DPR предлага да „изцапаш” произволна нейна част с негативни внушения - да я „облечеш” в по-цветисти епитети, да „оцветиш” един-два факта с оценки (изобщо не е задължително те да са свързани със самите факти) и да я представиш в медиите в светлина, будеща спонтанен негативизъм. Най-същественото в този подход е да се подбере линия, пряко свързана с тематиката, по която притежателят на въпросната биография напада своите противници. Вие сте личност, която се очертава в публичното пространство като враг на корупцията? Тогава ще Ви подгоним точно по тази линия – ще създадем общественото усещане, че самият Вие сте корумпиран. Вие сте организация, която настоява за борба срещу задкулисието? Значи за Вас ще организираме поредица от ...

Във видео, пуснато в "Дневник" , контрапротестиращи от Стара Загора разказват, че са дошли 4 автобуса хора, защото "Те толкова искаха". Интересно, защо самоотвержените защитници на властта толкова се срамуват да назоват въпросните "Те" публично? Толкова ли е срамно да си кажеш, че твоята партия те е организирала да я подкрепиш?! Или да крещиш "Вие сте платени!" по журналисти и спонтанно протестиращи все пак създава известен проблем със съвестта, когато на самия теб са ти платили най-малкото екскурзията до жълтите павета? Още по-интересно ми е, защо Мая Манолова сутринта така разпалено отричаше, че двете управляващи партии са си организирали провинциалeн митинг насред София. Нито е незаконно, нито е чудо невиждано да платиш 70 автобуса и да си докараш симпатизанти. Обаче да превърнеш центъра в автогара и на фона на паркиралите рейсове да твърдиш, че, видиш ли, едни хора съвсем спонтанно са си наели част от наличния провинциален автопарк, за да с...