ЗАБРАВАНА

Ето сега ще направя една напълно спонтанна и непоискана реклама на ресторант - "Българи" на бул. Дондуков срещу Английската гимназия. През лятото бях ходила на вечеря по покана в градината, която като интериор е малко натруфена за моя вкус, но тогава ми направи впечатление отличното обслужване и менюто. Затова съвсем спонтанно си реших да събера тесния приятелски кръг на рожден ден там, без да съм виждала условията вътре в къщата. Даденостите бяха - ресторант в центъра, лесно паркиране, безкрайно вкусна кухня и винарска листа, която прилича на каталог за Винария `08. Има и друго - все пак, като историк, макар и много бивш, силно се впечатлявам от къщи с история. А тази прелива от история, говорим за къщата на генерал Мустаков, бисерът на тъй наречения Офицерски квартал между бул. Левски и моста Чавдар. Ако някой се интересувал от историята на София, сигурно знае, че през 20-те години там се изгражда изцяло ново кварталче с къщи на офицери, в близост до тогавашните казарми. Г...

Виена, ах, Виена... Срещала съм много мнения, че е скучен град. Е, за мен не само не е скучна, а напротив - това е едно от любимите ми места, в които с удоволствие бих се връщала постоянно. Да караме подред. След вълшебната седмица в Лидо ди Йезоло и Венеция, дойде ред бойната ни кавалкада да се раздели. Приятелите ни си тръгнаха накъм България, а Фори, добре натъпкан с торбички, пакетчета и нас тримата, отпраши към Австрия. Винаги съм се удивлявала на способността на милото ми семейство да разполага и най-малкото количество багаж така, че да препълни и най-големия багажник... Както и да е, понеже купихме една голяма картина за предстоящия ден-ден на щерката, както си беше опакована, изпълни ролята на покривало, за да не приличаме на битпазар. По предварителни данни от картата, пътят беше от ясен по-ясен - караме си кротко по магистралата към Триест и после хващаме другата магистрала към Удине и Тарвизио. Вече няколко пъти имах случай да похваля италианците за отличните обозначения и м...

Заклевам се, никога, никога, ама никога през целия ми живот не ми се искало да емигрирам. До днес. Докато не прочетох това . Аз съм едно сравнително добре възпитано същество, което принципно не псува писмено. До днес. След оная горната новина, не мога просто да не напиша това, което не спирам да си повтарям - ебаси държавата, ебаси властите, ебаси племето, което ги избира и търпи и което е МОЯТ народ. Омерзена съм. До дъно. Докато Компира, Свинята, Пилето, Мишката и прочие представители на флората и фауната се избиваха взаимно по улиците, не пропсувах - да се избиват, така поне самопрочистването вършеше работата на тея, дето не си я вършеха. Докато едните крадци обвиняват другите крадци с цел отклоняване на вниманието от собствените кражби, пак не ми идва да псувам - на нас, българите, омразата към държавата и любовта към далаверата ни е генетично заложена. Ние, `ку не краднем, кривнем или измамим, начи не въртим бизнес. Обаче всичко си има граници. Тук вече пребиват не Компира, Свиня...

Чувствали ли сте се някога уморени от красота? Е, Венеция е един от градовете, които могат да предизвикат това усещане. Толкова много хора са сипали суперлативи за нея, че е излишно да прибавям още, затова само ще споделя единодушния извод на семейния съвет - човек задължително трябва да види Венеция и да оцени неповторимата й ренесансова романтика, но веднъж му е напълно достатъчно. Виж, Венецианската лагуна е нещо друго. Мога спокойно да мина без нова разходка из лабиринтите около Канале Гранде, но на островите с удоволствие бих отишла пак. За разлика от града, който малко или повече ти навява усещането за нещо консервирано-музейно, островите са живи и много привлекателни. Да се ходи от Лидо ди Йезоло до Венеция с кола е безсмислено. Изминаваш над 40 километра през трафик, пред който Цариградско шосе в пиков час е алея на спокойствието, загубваш куп време и накрая пак опираш до вапоретите - корабчетата, представляващи венецианския градски транспорт. Затова най-разумният вариант е чов...

Нашият летен почивен "цивилизационен избор" - Лидо ди Йезоло - е познато на любителите на автобусни екскурзии до Италия. Обикновено там нощуват групите, чиято обиколка включва посещение на Венеция. И аз за пръв път го посетих така, пътем, един ноември преди 7-8 години, когато си го заплюх за почивка някое лято. Е, въпросното лято е точно сега, и определено няма да е последното. Лидо ди Йезоло е сравнително млад курорт - развива се през 50-60-те години на 20 век, по добре обмислен застроителен план с много зеленина и обществени зони за развлечение. Пълен е с италианци, които го предпочитат както заради цените, които са с пъти по-ниски от тези в лъскавите им курорти, така и заради спокойствието и прекрасния плаж. Пълен е и с чужденци от всички краища на Европа. Почиващи българи все още има сравнително малко - поне в нашето апарт-хотелче ние бяхме първите представители на нацията. Вече топнали се в "големия син аспирин" след дългия път, лежим на шезлонгите около 7 вече...

Първо, да поясня кой е Фори - това е моята любима играчка, прекрасното ми новичко Субару Форестър, първата ми собствена кола, в която се влюбих още на ниво картинка и описание. Засега любовта ни е споделена, Фори се държи прекрасно по европейските пътища. Второ, няколко думи за пътешествията - понеже човекът е човек, когато е на път, семейният съвет реши подаръкът за принцесата, която това лято постигна бляскав кандидатстудентски успех, да бъде във вид на двуседмична комбинация от морска почивка в Италия и посещение на Виена и Прага. Планирането на италианската част от въпросния круиз се проведе още през зимата. Изборът ни беше курортът Лидо ди Йезоло, а всичко по намирането на подходящ хотел се извърши по нета. И така, рано-рано на 22 август поемаме по пътищата към Италия като двучленна кавалкада от Фори и джипа на племи - внушителен Volvo XC90, абе, с две думи, лъскав камион. С Фори сме авангард, уж заради другата глезотийка, с която се снабдих, навигатор Престижио с програма IGo 20...

Петък, 15 август, 18:30 ч., Калотина. Прибираме се от командировка и след дълго шофиране в 40-градусова жега стигаме сръбско-българската граница. Сърбите ни обработват документите буквално за 5 минути и с един усмихнат "Сречан пут!" ни вдигат бариерата. Ура, прибрахме се, си мисля в следващата секунда, ноооо... Пред нас плътни колони леки коли са се строили пред 3 бариери с някакви кабинки към тях. Увисваме и ние на опашката и в първите 10 минути сме леко ошашавени от количеството ревящи деца и изнервени майки и бащи, които ежеминутно отварят и затварят врати на коли и претичват напред-назад. Постепенно се изнервяме и ние, защото, а/ за 10-те минути опашките са помръднали само с 1 кола напред; б/ на въпросните кабинки с бариери дълбоко не е ясно какво се случва, защото явно не са паспортен контрол; в/ от бариерите към кабинките и обратно в тръс търчат шофьори или техни спътници с паспорти и талони в ръце. Чудейки се за какво е всичко това, си спомняме, че май тук едно време с...

Покрай интерпретацията на Сула се замислих за червените бабички и неовладяната им страст към хаус-партитата - абе, всяка година има събор на Бузлуджа и всяка година вечно млади социалисти с устрем горд и набег смел пъплят към върха с летящата чиния, ама преди поне не го рекламираха толкова в национален ефир... Да направим проста сметчица: - изработка на видеоклип - средно около 3-4000 EUR /в евтиния случай/ - цена на 1 излъчване на 30 сек. клип в prime time: - БНТ - 5400 лв - БТВ - 4930 лв - НТВ - 2150 лв Значи, за по 1 излъчване в трите телевизии - общо към 12 500 лв. А те го въртяха поне по 15 пъти... Хайде, от мен да мине, радиорекламата няма да я пресмятам. Да видим програмата: значи, през деня днес имаме Ники Априлов, някаква Рада Георгиева и участието на Веселин Маринов, квартет „Славей”, Любка Рондова и др. Вечерта от 8, при това в условия на open air - Balthazar, Deep Zone Project, JackRock, DJ Rossko, DJ Dian. Това значи яка апар...

Белоградчишките скали и особено Магурата са от природните ни чудеса, за които всеки е чувал, но някак трудно се навива да иде да види. Изобщо, Северозападна България обикновено остава встрани от обичайните дестинации, към които се отправяме в събота и неделя. Напразно - нито е далече, нито е трудно достъпна, а като гледа човек какво му предлага природата наоколо, направо не му се тръгва обратно към градския хаос. Обаче, фактът си е факт - ако някой си беше направил труда да порекламира малко повече местата, на които бяхме, вероятно милата родна картинка около тях нямаше да изглежда толкова тъжна. Особено ми е мъчно за Магурата и района около нея. Пещерата е уникална. Даже не знам кое по-напред да спомена - дали невероятните сталактити, сталагмити и сталактони, дали рисунките, дали залите, които сякаш нарочно са дълбани така, че да ти създават чувството, че си в някакъв приказен дворец на подземни великани, или странното усещане, че ей сега ще ти изскочи отнякъде някой неандерталец...

Освен споменатите дотук , да добавя и малко принос от Северозападна България: Белоградчик - ханче "Мадона" Да не се бърка с хотел-механа "Мадона", който е в града - това е крайпътно заведение, на 3-4 км преди Белоградчик, отдясно на пътя към града. Освен че е много приятно на вид и с прохладни сенки дори в обедните жеги, предлага и много вкусна кухня, прясна пъстърва и любезно и сравнително бързо обслужване.

Сигурно един ден ще ги подредя и под друга форма, ама междувременно ще си ги записвам тук. Копривщица - Механа "Дядо Либен" Сред сигурно стоте кръчми в Копривщица, тази е най-емблематичната, и има защо. Докато си пие ракията в тоя двор, на човек му стават ясни много работи за живота, спокойствието и всичко останало... Намира се точно на центъра на Копривщица, няма начин да не я забележи човек. Специалитет "Дядо Либен" - манджичка тип кавърма, запечена в малко гювече тип чинийка с капак, с кашкавалец и яйце отгоре. Съдейки по звуците, които издаваше хапващия, мноооого вкусно нещо. Специалитет "Хаджи Генчо" - 2 парчета пилешко и свинско, между тях гъбки, кашкавалец, парченце ананас, върху тях 2 парчета шунка и всичко това увито и запечено в кашкавал и сос и поднесено със задушени зеленчуци - ммммм, ама тооооолкова беше вкусно... Кисело мляко в гърненце с боровинково сладко е просто страхотно - и млякото, и сладкото са домашно приготвени и уникално вкусни. А ...

Смяяяяях...Чета инфо за дебата „Реформата на българския политически модел” и наистина се чувствам като в театър на абсурда. Според Пламен Моллов /НДСВ/ въвеждането на чист или частичен мажоритарен вот ще създаде условия купуването на гласове да се прехвърли в друга форма. “По-добрият вариант е преференциалното подреждане в рамките на партийните листи, което беше практикувано на евроизборите. Подкрепяме идеята държавното финансиране да се увеличи и да се премахне частното " Каракачанов пък иска образователен ценз. И голямо държавно финансиране, естествено. ДСБ пък иска 100 хиляди лева глоба и отнемане на гласове, ако се докаже, че някоя партия ги е купувала. “От ДСБ сме за мажоритарна демокрация. Трябва да се направят усилия за реален мажоритарен избор в рамките на пропорционалната система" Дискусията е изобилствала и с други екзотики: задължително гласуване, 2,5% праг за влизане в парламента, изборни книжки, данъчни преференции за гласуващите, промяна на избирателните ...

Някъде из дебрите на руския нет прочетох следния основополагащ въпрос: Всъщност, защо ли ние, жените, толкова обичаме котки? Котките са независими същества, не те слушат, не се отзовават, като ги повикаш, обичат да се шляят по нощите, после идват, за да си получат желаната доза храна и ласки, след което държат да ги оставиш на мира, за да се наспят. С други думи, кой знае защо, в котките обичаме точно това, което мразим в мъжете...

Седим си ние снощи кротко в едно хубаво кръчме на теферич, пием си петъчното аперитивче и към 8 вечерта щерката нервничи по телефона: "Мамо, дай ми номера на тея от Пауърнет, че нетът спря!" Гръмнало, треснало над Слатина и хоп! нямааа... Викам, спокойно, маме, ще мине дъждът, ще го пуснат. Да, ама не - прибираме се ние към 11 вечерта, вкъщи ни нет, ни кабелна, ни цифрова. По телефоните на Пауърнет любезна войс-лелка повтаря на поразия "Всички линии са заети! Моля, изчакайте!" Брей, викам си, сигурно някаква голяма повреда ще да се е случила околовръст, че всичките комуникации са сдали багажа. Нищо де, поне ще се наспим. В девет и половина тази сутрин - същата картинка. Ни нет, ни телевизия. От Евроком поне ме осведомяват, че има повреда и до час ще я оправят. Виж, в Пауърнет попадам на младеж, който явно гледа с удоволствие "IT Croud", защото се държи с мене като с юзър-олигофрен. Не, че не съм от най-големите лаици, ама чак да ми се задават въпроси в сти...

Ако някой се обърка и вземе, че ни нападне, всякаквите институции на отбраната, извънредните ситуации и гражданската защита май ще разберат подробности от радиото и телевизията. Това е основният извод, който ми се върти в главата след тазсутрешните взривове. 6:30 - взривовете са толкова силни, че почти ни изхвърлят от леглата. Изскачаме на балкона, съзерцаваме облака, който по всичко прилича на неподвижна бяла гъба, взираме се безпомощно в посоката, от която се носи тътен като от артилерийска канонада. Първи час след експлозията - включили сме всички възможни средства за информация. Цяла София се вълнува от взривовете. По всички балкони висят хора. Телевизии и радиа чупят телефони в опит да открият някого, който да каже какво става. Кметът на Челопечене почти реве по телефона. В 7 часът, от всички възможни институции, единствено Бойко Борисов е на мястото и откровено ругае, че няма никаква информация. Разбираме от него, че най-вероятно погребите са гръмнали, полицията и пожарната са от...

Айде, и в Петрич ще гласуват пак. ВАС касира изборите за общински съветници, както се оказва, заради едни 10-20 проблемни гласа, дето не е ясно подадени ли са, преброени ли са и има ли ги изобщо. Новата политическо-съдебна мода се казва "касиране на избори". Тоя "фьешън" така избуя след местните избори през 2005 г., че все едно още чувам как тогава Мишо Константинов възкликна в едно интервю "Без да обиждам окръжните съдилища, те се взеха малко на сериозно и започнаха да касират избори със и без причина. Има смехотворни случаи." Е, случаят в Петрич не е точно смехотворен, но, така или иначе, изборният процес у нас съвсем се обърна на пазар. Кметско място и мнозинство в общински съвет вече се печели не с агитация и пропаганда, а по чисто търговски механизъм: кой ще плати повече на избирателя, та да гласува за него. Загубилият в надцакването пък, от своя страна, е открил врътка как да върне нещата в начално положение, като включи нов играч - съда. Дето се вик...

Чаровно място е Кипър. Не бих казала, че е от дестинациите, на които ти се връща постоянно, но определено е прекрасно за почивка. Използвахме многото почивни дни в началото на май, за да видим къде се е родила богинята на любовта и твърдо не съжаляваме, въпреки че надали бихме отишли повторно. Излетяхме рано-рано от София, потреперващи от хлад въпреки якетата, и час и нещо по-късно кацнахме на 27-градусова жега на летището в Ларнака. Хората с по-слаби нерви по-добре да не гледат през илюминаторите: пистите са съвсеееееем-съвсем до морето и на човек му се струва, че ей сега самолетът ще цопне във водата. Е, това не се случи, слава Богу, благополучно сменихме превозното средство с автобус към Лимасол - основният курортен център на острова, и към обяд вече се настанявахме в хотел Навария. Първото, което кара туриста да се стресне в Кипър, е обратното движение. Докато свикнем, че летящите срещу нас коли са си в правилното платно и че нашият драйвър също не се натиска да кара в насрещното, ...

Странно е, че напоследък не виждам в нещата това, което другите виждат. Странно е, че ми става смешно от това, което другите виждат в разни неща. Странни ми са много неща, които се случват напоследък. Да вземем на първо четене интервюто - или, по-точно интервютата - на Президента на Република България. Професионалното ми битие на ПР-специалист, с вече почти 15 години стаж в това поприще, не ми беше представяло толкова отявлен пример на грешен подход към проблем. Някакъв, никому неизвестен, освен в определени кръгове, юнак, казва едни неща. Да-накърняващи имиджа, да, много преекспонирани в медийното пространство. Значи, изправени сме пред ситуацията да сме човек-институция, нападнат от някого. И кво правим? Стреляли са по нас с дартс, ма ний отговаряме с водородни бомби. Първо, от момента, в който сме станали човек-институция, ние би трябвало да очакваме по дефолт да сме нападнати от някого в някакво бъдеще време. Второ, като на ентата година от пребиваването си като човек-институци...

Пътуването ми до Питер беше със самолет и с прекачване в Москва. На отиване всичко беше от лесно по-лесно - на летище София ми обработиха багажа директно за Петербург и нямах други грижи, освен тричасовата скука между двата полета, обаче на връщане.... Една сърдита на живота леля ми се накара, как се осмелявам да искам такива работи като директна обработка на багажа за София, като полетът Питер-Москва бил вътрешен! Тя откъде да знаела дали тоя багаж не е пълен с контрабандни стоки, тя не била митница! В резултат, кацнах в Москва на Шереметиево-1, нарамих си куфарчето и тръгнах да търся къде е шатълът за транзитни пътници към Шереметиево- 2 . Руските труженици-информатори определено не са най-любезните хора на света . Информация дават с такова изражение, като че ли им искаш да ти подарят ключа от къщата с парите . При това, ако видят, че си чужденец и не ги разбираш добре, започват да ти говорят със скоростта на картечница и с най-мъглявите възможни обяснения . П реди мен двама нещас...

Няма друг такъв град. Почти 3 десетилетия не бях стъпвала там, обаче в Санкт Петербург времето е много относителна категория. Впрочем, това се отнася за хода на времето, не за времето като климат - почти няма питерец, който да не започва деня си със синоптичната прогноза. Съвсем логично - там боговете на слънцето, дъжда, снега, мъглата, облаците, водата и вятъра провеждат постоянни съвместни заседания. При това, дневният им ред явно е много конфликтен, защото постоянно някой от въпросните богове се разкрещява или направо откача. Един пример - за 6 априлски дни там, нямаше нито един, който да е еднакъв от сутринта до вечерта. Поне по 4 пъти на ден валеше, ту сняг, ту дъжд, ту и двете, температурите в отрязъка 10:00 сутринта - 7:00 вечерта се движеха между 5 и 18 градуса, а който не вярва, че 18С в Питер е повече от 25С в София като усещане, да иде да провери лично. Определено не е много забавно да излизаш с дебело палто, след час да си по блузка без нито една свободна от дрехи ръка и д...