"Добре дошли в България" ли?! По-скоро "Разкарайте се оттук!"

Петък, 15 август, 18:30 ч., Калотина. Прибираме се от командировка и след дълго шофиране в 40-градусова жега стигаме сръбско-българската граница. Сърбите ни обработват документите буквално за 5 минути и с един усмихнат "Сречан пут!" ни вдигат бариерата. Ура, прибрахме се, си мисля в следващата секунда, ноооо...

Пред нас плътни колони леки коли са се строили пред 3 бариери с някакви кабинки към тях. Увисваме и ние на опашката и в първите 10 минути сме леко ошашавени от количеството ревящи деца и изнервени майки и бащи, които ежеминутно отварят и затварят врати на коли и претичват напред-назад. Постепенно се изнервяме и ние, защото, а/ за 10-те минути опашките са помръднали само с 1 кола напред; б/ на въпросните кабинки с бариери дълбоко не е ясно какво се случва, защото явно не са паспортен контрол; в/ от бариерите към кабинките и обратно в тръс търчат шофьори или техни спътници с паспорти и талони в ръце. Чудейки се за какво е всичко това, си спомняме, че май тук едно време се плащаше прословутата такса "кална локва", ама нея нали я махнаха.

19:00. Почти ни е дошъл редът. Зад нас е станало пълно стълпотворение и зоната между двете граници е напълно блокирана от коли. Спътничката ми излиза на проучвателна екскурзия. Връща се с нервен блясък в очите и докладва, че бариерите може и да са три, обаче кабинките със служителки в тях са две. Поради това, пътниците тренират туристическо ориентиране и се опитват да се вредят при работещите какички, които извършват странни манипулации - вземат паспортите и талона на колата, взират се мнооооого дълго в един монитор, чукат нещо на клавиатурата, задават ключовия въпрос "Колко пътници има в колата?", пак се взират мноооого дълго в монитора, после ти връщат документите, връчват ти една флашка и вдигат бариерата. В този момент приносителят на документите спринтира обратно към колата си, мята се на нея и преминава, за да....се нареди на следващата опашка. Тя е на паспортния контрол. Отново от 6 възможни кабинки работят половината, и отново една кола се обработва минимум за 5 до 7 минути. Не че кой знае какво се случва, служителят извършва онова,което е извършвал винаги с паспортите, но в допълнение има да се пребори и с въпросната флашка. Накрая ти я връчва обратно и на въпроса, какво следва сега, те осведомява, че системата е "Предай нататък".

Трета опашка - митнически контрол. Мрачен митничар морно мълви: "Откъде пристигате?Нещо за деклариране?" Отново флашката е обект на повишено внимание и отново "Предай нататък" - този път към четвъртата опашка на гишетата за винетни такси. Тя е още по-голяма, защото работят само 2 бариери. Третата бариера е предназначена за колите на служителите, които в този момент се сменят. Естествено, по никакъв начин не е обозначено, че бариерата е за служебно ползване, нито пък на колите някак им личи, че са служебни, поради което след тях се набутват заблудени туристи. Същите се пресрещат от гневен служител, който с обиграни жестове на регулировчик им показва, че трябва да се върнат и да се наредят на другите 2 опашки. Маневриране в зона с още минимум 100 автомобила в непосредствена близост сигурно е забавно упражнение за някого, но определено в района нямаше налични такива. Иначе, нашият престой на тази опашка завършва с въпроса "На вас винетка трябва ли ви?" Не, благодаря, имаме си. Отново получаваме обратно флашката си и сме натирени към петата опашка.

Петото гише, освен вече познатото дълго взиране в монитор, провежда и обучителни процедури - една служителка виси на главата на втора такава и й обяснява какво да натисне и къде да кликне, за да извърши нещо незнайно какво със заветното USB. Явно не е лесно, защото дори не ни поглеждат, просто ни подават обратно тъй наречения чип и ни пращат на съседното, вече шесто прозорче. Подаващата се от него госпожа най-после си прибира флашката.

За какво разнасяхме това USB, я питаме ние, каква е тая система, откога я въведоха? Ааа, системата е от една седмица, правят някаква статистика с нея, ни осведомява последната, шеста поред гранична служителка. Ама това временно ли е или за постоянно? Ами не знам, казва тя, май е за постоянно, ама не мога да ви кажа, и ние още не сме наясно...

Часът е 20:15. Лилави от нерви и изтощени от повече от час и половина висене, вече сме допуснати в отечеството. Сещаме се, че преди време Никито Василев нещо много се хвалеше с новата система за плащане "единен фиш". Явно новите методи за обработка на информацията включват пълно интегриране на туристите в безжичните технологии - за какво са ти жици, като имаш туристи, които кат електрони същи да търчат от гише на гише и да пренасят инфото, стиснали в потна ръка скъпоценната флашка?!

Докато висяхме на петте опашки, обстойно разгледахме приветствените надписи "Добре дошли в България!", съдържащи телефон за предложения и сигнали, както и странен e-mail, започващ с www. Тъй като дълбоко се съмнявам в използваемостта на посочените канали за обратна връзка, направо ще си дам предложението в открит текст - ако това е начинът ни за радушно посрещане на туристи, имали неблагоразумието да пристигнат тук на почивка, по-добре направо да им напишем "Разкарайте се оттук". Те, така и така, втори път надали ще се върнат.