Котешки размисли

Някъде из дебрите на руския нет прочетох следния основополагащ въпрос:

Всъщност, защо ли ние, жените, толкова обичаме котки?

Котките са независими същества, не те слушат, не се отзовават, като ги повикаш, обичат да се шляят по нощите, после идват, за да си получат желаната доза храна и ласки, след което държат да ги оставиш на мира, за да се наспят.

С други думи, кой знае защо, в котките обичаме точно това, което мразим в мъжете...

Добре, че не сме в тропиците

Седим си ние снощи кротко в едно хубаво кръчме на теферич, пием си петъчното аперитивче и към 8 вечерта щерката нервничи по телефона: "Мамо, дай ми номера на тея от Пауърнет, че нетът спря!" Гръмнало, треснало над Слатина и хоп! нямааа... Викам, спокойно, маме, ще мине дъждът, ще го пуснат.

Да, ама не - прибираме се ние към 11 вечерта, вкъщи ни нет, ни кабелна, ни цифрова. По телефоните на Пауърнет любезна войс-лелка повтаря на поразия "Всички линии са заети! Моля, изчакайте!" Брей, викам си, сигурно някаква голяма повреда ще да се е случила околовръст, че всичките комуникации са сдали багажа. Нищо де, поне ще се наспим.

В девет и половина тази сутрин - същата картинка. Ни нет, ни телевизия. От Евроком поне ме осведомяват, че има повреда и до час ще я оправят. Виж, в Пауърнет попадам на младеж, който явно гледа с удоволствие "IT Croud", защото се държи с мене като с юзър-олигофрен. Не, че не съм от най-големите лаици, ама чак да ми се задават въпроси в стил "има ли на двете малки компютърчета долу знакче, което прилича на българското Х"... Освен това, младежът е убеден, че повредата е в моя рутър и много държи да рестартирам и него, и компа. Правя го, само мир да има и съгласие между нас, че "повредата не е в моя телевизор". Стигаме до записване на адреса, защото просто не можело да не е при мен повредата, сигурно не правя нещо както трябва. Викам му, в такъв случай явно при всеки дъжд получавам пристъп на дебилизъм, защото, откакто съм ви клиент, досега не помня да сме преживявали буря с неспрял интернет. А, не е вярно, казва той и се разделяме с уверението, че ей сега ще прати техниците.

Четири часа по-късно положението се е изменило към добро - имаме телевизия, но не и нет. Пак провеждам любимия си диалог с пауърнет-войс-лелката и на осмата минута се обажда друг оператор. Той проявява малко по-голям респект към неизвестната величина, наречена "познания на юзъра насреща", но в крайна сметка пак стигаме до упражнението рестарт на всичко около мене. Обяснявам, че тоя филм вече сме го играли с колегата му, но ако много държи, мога и 4 пъти да се рестартна за общо успокоение. Моля го само да обещае, че ако и на четвъртия път не се случи качествена промяна, все пак ще се съгласи, че проблемът е извън прага на апартамента ми. Човекът е любезен и се навива да не си губим взаимно повече времето. Отново минаваме през диктуване на адреси, обещание за техници и т.н., но този път операторът поне е честен. Бурята им била създала толкова проблеми, че не може да гарантира, че днес ще стигнат и до Слатина...

В три и половина следобяд вече всичко е наред. Естествено, техник вкъщи не е и стъпвал, но нет има. Убедена бях, че както в над 30-те случая досега, така и този път "повредата не е в моя телевизор". Въздъхвам облекчено и си мисля, добре, че България не е в тропиците. Щом последиците от 2-3 часа светкавици и дъжд се отстраняват за близо денонощие, какво щяхме да правим при няколкомесечен дъждовен сезон?!

Ами ако???

Ако някой се обърка и вземе, че ни нападне, всякаквите институции на отбраната, извънредните ситуации и гражданската защита май ще разберат подробности от радиото и телевизията. Това е основният извод, който ми се върти в главата след тазсутрешните взривове.

6:30 - взривовете са толкова силни, че почти ни изхвърлят от леглата. Изскачаме на балкона, съзерцаваме облака, който по всичко прилича на неподвижна бяла гъба, взираме се безпомощно в посоката, от която се носи тътен като от артилерийска канонада.

Първи час след експлозията - включили сме всички възможни средства за информация. Цяла София се вълнува от взривовете. По всички балкони висят хора. Телевизии и радиа чупят телефони в опит да открият някого, който да каже какво става. Кметът на Челопечене почти реве по телефона. В 7 часът, от всички възможни институции, единствено Бойко Борисов е на мястото и откровено ругае, че няма никаква информация. Разбираме от него, че най-вероятно погребите са гръмнали, полицията и пожарната са отцепили района, няма данни за жертви и че има страхотен дим. Кметът е и първият, който дава някакъв практичен съвет на хората: да затворят прозорците, да сложат мокри кърпи на лицата си и "да не дишат". Казва, и че е заповядал мерки за евакуация и е извикал автобуси да извозят хората.

Първата сравнително по-официална информация се появява 40 минути след събитието. Националният медицински координационен център е първата институция в цялата държава, която се осмелява да съобщи, че взривът е във военен склад в Челопечене.

Около 7:30 една от телевизиите успява да се добере до някакъв дежурен на Гражданска защита. Той току-що е застъпил на смяна и мънка нещо по телефона, от което най-често употребяваният глагол е "не знам".

Някъде към 8:00, час и половина след експлозиите, най-после пред медиите се появява директорът на софийската Гражданска защита, за да каже, че към момента няма информация за пострадали. Впоследствие се оказва, че пазачът на склада е с леки обгаряния, но и тази информация не идва по официален път - съобщават я лекарите от 5-те линейки, изпратени там. Пак от тях медиите научават, че се очаква по-силен взрив и поради това ги изтеглят.

8:30. Два часа след събитието институциите се пресещат да успокоят софиянци, че въздухът не е опасен. Не че вече има някакво значение - облакът отдавна се е превърнал в солиден пласт дим. Летището е затворено, министърът на отбраната най-после благоволява да каже какво гърми. Споменава 250 000 взривателя, осветителни бомби и общо около 20 тона боеприпаси.

9:00. Чак по това време хората научават, че в складовете има 15 тона тротил, който, ако гръмне, ще създаде ударна вълна, която ще помете всичко в радиус 6-7 км.

В 9:15 репортер на Дарик съобщава, че "току-що на мястото на взривовете пристигна министърът на извънредните ситуации Емел Етем..."

В 9:30 въпросната вече е пред камерата на националната телевизия и почти създава извънредна ситуация с вида си. На въпроса смята ли, че министерството й е реагирало правилно, с половин уста смънква, че било грешка, дето не били дали информация, ама чакали да я дадат от военното министерство, ма то всъщност кметът бил този, който трябвало да координира нещата...

Сега е 11:00. Гледам министър Етем, която съобщава, че в токсикологията на Пирогов все пак има един човек, ма тя нямала информация кой е, какъв е и кво му е. Аз ли да я имам тая информация, бе, министърке???

Е, ами ако не бяха погребите в Челопечене, а терористична атака на летището? Ако не беше въглероден и азотен окис, а нещо радиоактивно? Ако, не дай Боже, беше военно нападение???

През 1986-та ни държаха в неведение по идеологически причини. Сега - по причини на чисто безхаберие и безпомощност на институциите. При всички случаи, второто е много по-страшно.

Справедливост трябва, начи...

Айде, и в Петрич ще гласуват пак. ВАС
касира изборите
за общински съветници, както се оказва, заради едни 10-20 проблемни гласа, дето не е ясно подадени ли са, преброени ли са и има ли ги изобщо.

Новата политическо-съдебна мода се казва "касиране на избори". Тоя "фьешън" така избуя след местните избори през 2005 г., че все едно още чувам как тогава Мишо Константинов възкликна в едно интервю "Без да обиждам окръжните съдилища, те се взеха малко на сериозно и започнаха да касират избори със и без причина. Има смехотворни случаи." Е, случаят в Петрич не е точно смехотворен, но, така или иначе, изборният процес у нас съвсем се обърна на пазар. Кметско място и мнозинство в общински съвет вече се печели не с агитация и пропаганда, а по чисто търговски механизъм: кой ще плати повече на избирателя, та да гласува за него. Загубилият в надцакването пък, от своя страна, е открил врътка как да върне нещата в начално положение, като включи нов играч - съда. Дето се вика, що да плаща на електората, като един съдебен състав му излиза по-тънко?! Все пак изборните резултати са тегава работа - установяват се с броене на хартийки, а, както е добре известно, когато няколко човека преброят няколко пъти 10 000 хартийки, те винаги ще получат различен резултат. Хартийки се късат, хартийки се губят, хартийки се изтриват, абе всичко се случва.

Не, г-н Константинов, с цялото ми уважение, съдилищата не че са се взели на сериозно - по-скоро са решили да поправят тая въпиюща несправедливост, само некви си електорални единици да печелят кинти от изборите. Ами не е честно, както и да го погледнеш, тарторът на шекер-махлето да е гушнал няколко хилядарки, за да закара Айшетата и Асаните до урните, а Съдията да съзерцава нищото през прозрачната си банкова сметка. Не може то тъй! Справедливост трябва!

Затова - избори до дупка, драги зрители. То и без това гласоподаватели почти не останаха, всичко седи и гледа сеир, поне да има и кой да печели пари от сеира...

Кипър, островът на Афродита













Чаровно място е Кипър. Не бих казала, че е от дестинациите, на които ти се връща постоянно, но определено е прекрасно за почивка. Използвахме многото почивни дни в началото на май, за да видим къде се е родила богинята на любовта и твърдо не съжаляваме, въпреки че надали бихме отишли повторно.
Излетяхме рано-рано от София, потреперващи от хлад въпреки якетата, и час и нещо по-късно кацнахме на 27-градусова жега на летището в Ларнака. Хората с по-слаби нерви по-добре да не гледат през илюминаторите: пистите са съвсеееееем-съвсем до морето и на човек му се струва, че ей сега самолетът ще цопне във водата. Е, това не се случи, слава Богу, благополучно сменихме превозното средство с автобус към Лимасол - основният курортен център на острова, и към обяд вече се настанявахме в хотел Навария.

Първото, което кара туриста да се стресне в Кипър, е обратното движение. Докато свикнем, че летящите срещу нас коли са си в правилното платно и че нашият драйвър също не се натиска да кара в насрещното, доста се поизпотихме. Естествено, от 27 души група, всичките 27 се опитахме да се натикаме в рейса през шофьорската врата. Първите 7 предизвикаха изблици на весел смях у шофьора Панайотис, обаче следващите 20 леко го изнервиха на фона на това, че уж за да ни улесни в ориентацията, човекът си седна на седалката... Е, после пък дойде драмата, наречена "пресичане на улица" - най-често срещаната гледка в градовете и курортите са лица по къси гащи с различни степени на слънчеви зачервявания, които стоят на ръба на някоя пешеходна пътека и си въртят главите наляво-надясно като на тенис-финал на Уимбълдън, в опит да се ориентират от коя страна се очаква да изскочи кола.

Втората част от изненадите е свързана с електрическите контакти. Те не са 220-волтови и, за да си включиш зарядното например, трябва да прескочиш бързичко до най-близкия супермаркет и да си купиш адаптер. Не че е нещо кой знае какво, 5 евра е, но наистина е изненадващо единодушието на кипърските хотели да не осигуряват адаптери за гостите си.

Впрочем, основен принцип на туристическия бизнес в Кипър е да се изкарват допълнителни пари от абсолютно всичко, за което може да се сети човек. Така например, пребогатата вечеря в нашия хотел включваше всичко без течности. Не алкохолни, всякакви. Можеш да си сипеш 15 вида топли и студени манджи, но ако искаш чаша вода към тях, трябва да си я поръчаш и платиш отделно. Освен това, макар и отдавна бивша английска колония, Кипър е твърд в намерението си да се държи ценово като истинска настояща Англия. Няма цена под 5 евро, ако ще да е за предмет с размерите и значимостта на мидичка.


В едно отношение обаче Кипър наистина изумява: тази държава вече 5 години съществува в състояние на пълно безводие. Язовирите са почти пресъхнали, цялата територия на Кипърска Гърция живее на много тежък воден режим, от който изключение правят само курортите. Начинът, по който хората се справят с това, е впечатляващ: всяка къща е снабдена с резервоари и слънчеви батерии, в полунощ централното водоснабдяване заработва за 6 часа, колкото да напълни въпросните резервоари, а след това всички ползват водата, събрана в тях през нощта. Въпреки това, няма нито едно място без цветя и зеленина, всичките свежи и прекрасно поддържани.

Като град, Лимасол е приятно местенце без особено много забележителности. Старата част е много красива, с пристанището и крепостта, в която Ричард Лъвското сърце се оженил за Беренгария. Основната част исторически места за разглеждане обаче са извън града - древният Курион със забележителния храм на Аполон и напълно запазен античен театър, и замъкът Колоси. Другото са плажове, хотели, хотели, плажове, и естествено, кръчми от всякакъв сорт и вид. Пясъкът на плажа е като в Бургас - тъмен, почти сив на цвят и неприятно изненадващ неподготвените. Затова пък, от Лимасол се организират всякакви екскурзии във всички части на острова. Задължително е отиването до Пафос, където по пътя ще ви покажат мястото, където според мита Афродита е излязла от пяната, ще ви разходят до банята на въпросната, както и до тази на Аполон. Изобщо, в Кипър всяка естествена водна площ с размер, по-голям от домашна вана, е супер-атракция, свързана с Аполон, Афродита или някоя нимфа или сатир. Гордо ни показаха например водопад, малко по-висок от душа вкъщи, който събира хиляди туристи с подобаващ разказ за вечна младост, ако се пъхнеш под него.

Най-силно впечатление правят мозайките във вилата на Дионисос. Самата вила, която е удивително добре съхранена, дава прекрасна и пълна представа за един типичен дом на аристократ от римската епоха. Обаче, трябва да призная, че повече от всякакви исторически забележителности ме впечатли разходката с корабче до т.нар. Синя лагуна. Няма такова синьо, изумително е просто - толкова прозрачно, чисто и привличащо море не съм виждала. Естествено, мъжката част от групата не пропусна да се топне в Средиземно море, въпреки че температурата на водата беше не повече от 16 градуса.

И един приятелски съвет: екскурзията, наречена "Кипърска нощ", не е подходяща за всеки. Ако не ви се язди магаре и не ви се яде боб върху маса, застлана с вестник, по-добре я пропуснете...