Review: Парижкият апартамент

Парижкият апартамент Парижкият апартамент by Michelle Gable
My rating: 3 of 5 stars

Литературната мода "2 в 1" не е подминала това приятно романче, което, ако не й се беше поддало, можеше да е Роман с главна буква. Бих го определила като леко и приятно лятно четиво, подходящо за романтички и определено доста по-качествено от добрите образци на розовата дамска литература.

А можеше да бъде истински хубав и сериозен роман за Belle Epoque...Случаят с апартамента на Март дьо Флориан е достатъчно добре известен, а истинската му история - достатъчно богата откъм интересни участници и събития, за да е трябвало да се "доукрасява" с една типична съвременна парижка авантюрка. Макар и поставена в някаква психолого-семействено-родова рамка, която да оправдае прекомерно голямото място, отделено за нея в книгата, съвременната линия на повествованието се развива толкова клиширано, че единствената интрига е на коя страница флиртът ще бъде "изконсумиран", а застрашеният брак - спасен. Освен това, силно се надявам, че истинските мебелни експерти на "Сотби`с" не приличат по натюрел и начин на работа на героинята Ейприл (чиято фамилия успях да забравя със затварянето на книгата).

За сметка на това, историческата линия е прекрасна. Чрез дневниците си Март дьо Флориан не само добива плът и кръв, но разкрива интересна и удивително реалистична картина на този тъй носталгичен отрязък от европейската история, наречен Belle Epoque. Ех, защо, защо тази толкова сочна, жива и емоционално богата история е трябвало да бъде напъхана толкова дълбоко в калъфа на съвремието ни...

Но, въпреки забележките, все пак "Парижкият апартамент" е книга, която се чете леко и приятно и оставя хубаво чувство след прочита си.

View all my reviews

Review: Паметта на Истанбул

Паметта на Истанбул Паметта на Истанбул by Ahmet Ümit
My rating: 2 of 5 stars

Мъчително преживяване беше прочитането на тази книга. Всъщност, на двете съдържащи с нея коренно различни книги. Първата е нещо като исторически пътеводител из Истанбул и е чудесна - задълбочена, писана с огромна любов към града и неговата богата история, с преклонение пред римското и византийското му минало и с куп интересни подробности около най-големите му архитектурни забележителности.
Втората е опит за криминале. Въпреки наличието на цели 7 трупа, криминалната история е развита приспивателно скучно. Тройката разследващи се мотае близо 600 страници, като главният герой води купища безсмислени разговори с едни и същи хора, за да му се стовари накрая "прозрението" изневиделица върху главата. Диалозите приличат на извадени от турски сериал и са издържани изцяло в стил безкрайно учтиво нищоказване. Има, разбира се, и сълзливи любовни истории, обвързани с някакъв наивен психологизъм, от който на човек му се приплаква - поне при мен, не от състрадание, а от скука. И ако все пак слагам 2 звезди, то е заради историческата линия - тя ме накара да ми се иска отново да отида в Истанбул, за да открия поне част от красотата му, описана в книгата.

View all my reviews