Review: Кубинската афера

Кубинската афера Кубинската афера by Nelson DeMille
My rating: 2 of 5 stars

Пълно разочарование беше тая книга. Харесвам много трилърите на Демил, но това дори не може да се нарече трилър. Аферата от заглавието всъщност дори и кой знае каква афера не беше. Като изключим убедително звучащата кубинска атмосфера на Хавана и лекия за четене стил, останалото беше безкрайни диалози на двата главни персонажа, тук-там секс, тук-там заговори и накрая малко стрелба. А, и хепи енд, естествено.

С две думи, пълна загуба на време.

View all my reviews

Review: Ние, удавниците

Ние, удавниците Ние, удавниците by Carsten Jensen
My rating: 5 of 5 stars

Каквото и да кажа, ще е малко. "Ние, удавниците" е едновременно сага за град Марстал, епична поема за човешкия дух и магическа приказка за всевластното море. Карстен Йенсен е създал нещо изключително.

Всичко има в тази книга. Приключения, солен дъх, простор, любов, скръб, въодушевление, страст, смърт, живот, история, легенда - всичко е на своето място и едното не може без другите. Градът днес е с около 2500 жители, и сигурно всеки един от тях е подарил частица от родовата си история за създаването на "Ние, удавниците". Няма начин човек да я прочете и да не се почувства част от онова малко общество, чието единство вдъхновява, но и бунтува. В резултат, малкият славен Марстал сигурно вече е един от най-големите градове на земята - с милиони жители, които никога не са го виждали, но мислено са живели в него.





View all my reviews

Review: Момичето, което запази мълчание

Момичето, което запази мълчание Момичето, което запази мълчание by Michael Hjorth
My rating: 5 of 5 stars

След ред разочарования от иначе любими скандинавски автори от жанра, най-после(!) един, който не само се държи на висота, но и се развива в позитивна насока!

Тандемът Юрт&Русенфелт продължават да изграждат, развиват и обогатяват образа на Себастиан Бергман на фона на вече четвърти поред заплетен сюжет. И героят им не само не става досаден, а напротив - за разлика от много други поредици, тук личната му история и бъдещото й развитие предизвикват интереса ми на читател наравно и дори повече от крими-случаите. Друг голям плюс - вниманието към всеки отделен герой и най-вече към обосновката на неговите действия. С много малки изключения, и в тази, и в предишните книги от поредицата няма статични образи и умението, с което са заобиколени жанровите клишета, ми доставя истинско удоволствие.

View all my reviews

Review: Фатална изневяра

Фатална изневяра Фатална изневяра by John Lescroart
My rating: 4 of 5 stars

След чудесната серия за Дизмъс Харди и не толкова чудесните за Глицки и Хънт, Джон Лескроарт истински ме зарадва с този самостоятелен роман. Въпреки че заглавието "Фатална изневяра" звучи твърде блудкаво (оригиналното е Fatal и може би е било излишно да се добавя и изневярата, но това си е само мое мнение), и сюжетът, и особено образите са далеч от блудкавостта -интригуващи, реалистични, психологически подплатени, дори на места се улавях, че ги асоциирам с истински хора. Кризата на мъжа на средна възраст е предадена убедително, същото се отнася и до мотивацията на скучаещата съпруга от средната класа с вече пораснали деца. Е, главното разследващо лице инспектор Бет Тъли е твърде идеална за тоя свят, но пък това си е в каноните на жанра, а и начинът, по който е преплетена личната й връзка със случая, прави нещата съвсем поносими. Финалът е не само убедителен, но поднася и приятната изненада да не е стандартно happy.

Към всичко това трябва да добавя и поздравленията си към тандема преводач/редактор в лицето на Коста Сивов и Ганка Филиповска, които са свършили прекрасна работа.


View all my reviews

Review: Последното раздаване

Последното раздаване Последното раздаване by Michael Dobbs
My rating: 3 of 5 stars

"Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години.

Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатление за начинаещ преводач и тотална липса на редакция (доказателства тук ). Нататък нещата горе-долу се оправят, но общото усещане за зле свършена работа остава. Разликата в качеството спрямо "Къща от карти" е колосална и тези, които си купят книгата заради впечатленията си от началото на трилогията, ще останат доста разочаровани.

View all my reviews
Черни секунди (Inspector Konrad Sejer, #6)Черни секунди by Karin Fossum

My rating: 3 of 5 stars


Карин Фосум е специалистка в създаването на мрачна атмосфера. В това отношение "Черни секунди" е в състояние да предизвиква тръпки и да държи читателя в състояние на сериозна подтиснатост.

В едно тихо и спокойно предградие на Осло се случва немислимото - момиче на 10 години изчезва безследно с велосипеда си в рамките на отсечка от 3-4 км, без никой да е видял или чул нещо. Десет дни инспектор Сайер методично проследява всеки изминат от нея метър и разпитва всеки, който би могъл да има някаква информация, докато изведнъж се появява първо колелото, а после и тялото й и истината постепенно излиза наяве.

Карин Фосум е наблегнала на психологическата страна на нещата и за читателите, които търсят предимно интригата и загадката, тази книга сигурно ще е възскучна или най-малкото твърде предвидима. Въпреки това я прочетох с интерес и, макар че не ми се стори на нивото на предишните от серията, не ме отказва от Фосум и нейния герой.

Трябва обаче да отбележа, че съм малко разочарована - не може едно куче, което в течение на цяла досегашна серия и пет-шести от настоящата книга се е казвало Колберг, изведнъж на 246-та страница да стане Колбасар. Допускам, че преводачката си е взела помощник за последните глави (има и други опущения в тях), но къде е спал редакторът?!



View all my reviews

Review: Власт и съпротива

Власт и съпротива Власт и съпротива by Ilija Trojanow
My rating: 2 of 5 stars

Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници.
През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве.
Изобщо, очаквах нещо много по-различно от тоя роман, който ми остави впечатлението, че съм разглеждала много дебел албум плакати.

View all my reviews

Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi
My rating: 4 of 5 stars

Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия.

Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата в обществото и е описал толкова привлекателно града и хората, че затваряйки книгата, съм убедена в желанието си да отида там.



View all my reviews

Review: Мъртвите, които не липсват на никого

Мъртвите, които не липсват на никого Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth
My rating: 3 of 5 stars

Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции.
А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори.
Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-скоро в някаква груба кошница, в която започнаха да ми сипват развръзки - повечето твърде предвидими. Докато в предишните две книги сюжетните линии, свързани с личния живот на Бергман, Ваня и останалите от екипа, даваха допълнителна мотивация за техните действия в линията на разследването, тук те не само не постигат такъв ефект, а направо разводняват тази линия. В желанието си да развият главните си герои, авторите сякаш са обединили две книги в една, но и двете стоят някак недовършено и, което е по-дразнещото, недостоверно.
Попадението в тази книга за мен беше погледът, който дава върху емигрантския проблем в Швеция, от гледната точка на самите емигранти. През образите на Шибека и близките й Юрт и Русенфелт повдигат важни въпроси за това, доколко и дали изобщо е възможна интеграция между толкова различни култури. Тази линия обаче също остава някак набързо отметната.
Изобщо, "Мъртвите,които не липсват на никого" ми прозвуча като някакъв междинен опус в симфонията "Бергман", който определено няма да ми липсва особено. Дано следващата част се върне на нивото на първите две.

View all my reviews

Review: Грандкафе Кристал

Грандкафе Кристал Грандкафе Кристал by Георги Райчевски
My rating: 3 of 5 stars

Истинска носталгия ме обзе от "Грандкафе Кристал". Не заради някакви литературни достойнства, а заради особеното чувство да четеш за хора, които си познавал и около които е минало детството и юношеството ти. Да си припомняш емблематични за времето си случки и закачки, отдавна потънали на дъното на паметта ти...
Тази книга ухае на моя Пловдив от 70-те и началото на 80-те. Хаотична е като спомените ми, с онова странно усещане за безвъзвратност, което оставя някоя стара снимка без дата.

View all my reviews