БЕЛЕЖКИ ПО ЛИЧНИТЕ ДАННИ, СЪБИРАНИ ОТ ФИРМИ И ОРГАНИЗАЦИИ, СЪОБРАЗНО НОВИЯ ЕВРОПЕЙСКИ РЕГЛАМЕНТ 2916/679

Тъй като новият регламент за личните данни има огромен обхват, ще се опитам да бъда полезна с резюме на някои основни негови изисквания за фирми и организации.

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД ЛИЧНИ ДАННИ

Всички данни, които могат да доведат до идентификация на лицето, се считат за лични данни и са обект на защита според регламента. Такива са например:
• Име и фамилия; трите имена
• Домашен адрес;
• Мейл адрес, образуван на принципа name.surname@company.com;
• Номер на лична карта;
• Местоположение (според данните от мобилния телефон);
• IP адрес;
• Рекламен идентификатор на телефона;
• ЕГН, осигурителен номер.

Вида и количеството лични данни, които фирмите/организациите могат да събират, зависи от причината за събирането им и от това, какво искат да правят с тях. Ако сте фирма/организация, трябва да знаете следните основни принципи:
• Данните трябва да се събират по законен, почтен и прозрачен начин, като лицето трябва да знае защо се събират и конкретно за какво ще бъдат използвани
• Ако сте фирма/организация, не можете да събирате лични данни, просто за да ги имате. Целите на събирането им трябва да са конкретни и ясно формулирани. Не е достатъчно само да обявите, че събирате лични данни, които ще бъдат използвани от вас за различни цели. Лицето, което ви ги предоставя, трябва да е информирано конкретно за какво ви трябват неговите данни.
• Трябва да събирате само онези лични данни, които отговарят на конкретната формулирана цел.
• Не можете да използвате събраните данни за други цели, несъвместими с конкретно формулираните
• Трябва да гарантирате, че след изпълнение на конкретната цел, за която са събрани, личните данни няма повече да се съхраняват и ще бъдат изтрити, а ако трябва да бъдат съхранени по-дълго за статистически или научни цели, ще се поддържат в максимално защитен вид и ще се актуализират.
• Трябва да инсталирате и внедрите подходящи технически и организационни механизми за защита на събраните лични данни – включително защита срещу хакване, неоторизиран достъп, незаконно използване, случайна загуба, повреждане.

Например, ако пътническа агенция събира имената и паспортните данни на свои клиенти за дадено пътуване, тя трябва да им обясни на ясен и достъпен език за какво са й тези данни, какво ще бъде направено с тях, на кого ще бъдат предоставени и колко дълго ще бъдат съхранявани.

МОЖЕ ЛИ ФИРМАТА/ОРГАНИЗАЦИЯТА ДА ИЗПОЛЗВА СЪБРАНИТЕ ДАННИ ЗА ЦЕЛИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПОСОЧЕНИТЕ?

Да, но само в ограничени случаи. Ако дадена фирма/организация е събрала данни въз основа легитимен интерес или договор, тя може да ги използва, но само за цели, съвместими с първоначалната цел. Например, банката, в която дадено лице има кредит или сметка, може да използва неговите данни, за да му предложи по-изгодни условия по кредита или нова нейна услуга, свързана със сметката, но не може да предостави данните му например на някоя застрахователна компания, която да му предлага свои услуги.
Дали събраните данни могат да се използват за друга цел, се установява с тест за съвместимост, съдържащ следните въпроси:
• Има ли реална връзка между първоначалната цел, за която са събрани данните, и новата?
• Новата цел в контекста на отношенията между фирмата/организацията и лицето ли е?
• Какъв е типът на събраните лични данни, с които фирмата разполага, те от чувствителен характер ли са? (по-долу ще опиша кои са чувствителните данни)
• Какви ще са последиците от използването на данните, как ще засегнат те лицето?
• Има ли подходяща защита на данните? (напр. криптиране или псевдонимизация)

Ако фирмата/организацията иска да използва данните за статистика или научно изследване, такъв тест за съвместимост не е нужен.

Ако фирмата/организацията е събрала данните въз основа на съгласие или законово изискване, е забранено да ги използва за цели извън тези, за които е дадено съгласието или е определено от закона. За всяка друга цел се изисква ново съгласие или ново законово основание.

КАКВИ И КОЛКО ЛИЧНИ ДАННИ МОГАТ ДА СЕ СЪБИРАТ И ЗА КОЛКО ВРЕМЕ

Лични данни трябва да се събират само при твърда необходимост от обработката им. Новата регулация препоръчва навсякъде, където е възможно, да се използват анонимни данни, а когато не е възможно, да се събира възможният минимум от лични данни. Фирмите/организациите носят отговорност за това, да не събират данни, нерелевантни към целта на събирането им. Например, фирма за отдаване на коли под наем може да изисква име, адрес, номер на кредитна карта и евентуално здравен статус (в случай на нужда от специализирано оборудване), но не и данни за пол и раса.

Данните трябва да се съхраняват за максимално кратко време, освен в случаите, когато има законови изисквания за сроковете на съхранение или данните са нужни за статистически или научни цели. Всяка фирма ще трябва да си разработи правила за сроковете за унищожаване или преглед на събрани лични данни и да поддържа актуализация на тези от тях, които ще съхранява по-дълго време. Например, CV-та на кандидати за работа, които не са били назначени, но са включени в кадровия резерв на фирмата, не могат просто да се съхраняват, ако периодично не се актуализират чрез връзка с тези кандидати.

КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ НА ЛИЦАТА, ЧИИТО ЛИЧНИ ДАННИ СЪБИРАМЕ

При искане на лични данни от дадено лице, то трябва да бъде информирано за следното:
1. Коя е фирмата/организацията, контактната й информация, както и тази на отговорника за личните данни в нея (препоръчително е да има такъв).
2. Защо й трябват тези данни (целите)
3. Категориите данни, които й трябват за изпълнение на тези цели
4. Правото на фирмата/организацията да събира лични данни и правното основание за обработката им
5. За колко време ще се съхраняват тези данни. Ако не е възможно да се посочи конкретен срок, се посочват критериите, по които се определя времето за съхранението им.
6. Кой друг освен фирмата би имал достъп до тях – трети страни или категории получатели, които биха имали достъп до тях.
7. Дали ще бъдат предоставяни на други организации/лица извън ЕС
8. Лицето трябва да бъде изрично информирано, че има право да получи копие от личните данни, които фирмата/организацията съхранява за него, както и за другите му основни права според Регламента (тях ще ги изброя по-долу)
9. Че може да оттегли съгласието си по всяко време, че може да отправя оплаквания към отговорника за личните данни
10. Дали предоставянето на исканите лични данни е задължително изискване за сключване на договор, участие в търг или друга правно обоснована цел, и до какви последици води отказът от предоставяне на личните данни от страна на лицето.
11. Лицето трябва да е информирано за наличието на автоматизирани процеси на обработка на личните данни, водещи до профилиране и оценяване на определени лични аспекти и вземане на решения на тяхна база. Това включва анализиране или прогнозиране на аспекти, отнасящи се до работата му, финансовото му състояние, хобитата му, здравето, личните предпочитания, поведението, местоположението или движението му. Лицата, чиито данни са обект на такава обработка, имат правото да откажат данните им да бъдат използвани за целите на директния маркетинг или дейности, свързани с директния маркетинг.

Изредената информация може да бъде предоставена на лицата или писмено, или устно по искане на лицето, когато идентичността му е установена по други начини, или по електронен път, където е приложимо. Изисква се информацията да е лесно достъпна, да е изложена на ясен и разбираем език и да е безплатна.
Когато фирмата/организацията ви е в ролята на трета страна, добила достъп до лични данни, тя е длъжна да информира лицето, до чиито лични данни има достъп, в срок от 1 месец след получаване на достъпа, освен в случаите, изредени в чл.14. Ако личните данни са добити с цел комуникация с лицето, информацията се предоставя при първата комуникация с него. Като трета страна, фирмата/организацията е длъжна да информира лицето до какви негови данни има достъп и от кого е добила данните му, включително когато са добити от публично достъпни източници. Изключенията от това задължения са описани в чл. 14 (5) от Регламента.



КОИ ЛИЧНИ ДАННИ СА ЧУВСТВИТЕЛНИ

• Лични данни за раса, етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски вярвания
• Данни за членство в профсъюзи
• Генетични и биометрични данни, с които може да се идентифицира лицето
• Данни, засягащи здравния статус на лицето
• Данни за сексуалната му ориентация и сексуалния му живот


КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЛИЦАТА, ЗА КОИТО ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИНФОРМИРАНИ

Право на информация за събирането и обработката на личните му данни;
Право на достъп до личните данни, които са събрани за него;
Право на коригиране на неправилни, неточни или непълни лични данни;
Право на искане за заличаване на лични данни, когато повече не са необходими или са събрани незаконно;
Право на възражение срещу обработването на личните му данни за маркетингови цели или за цели, свързани със специфична конкретна негова ситуация;
Право на искане за забрана на обработката на личните му данни в специфични случаи;
Право да получи личните си данни в подходящ формат, удобен за прехвърлянето им към друг администратор;
Право на искане, засягащите го решения, базирани на автоматизирани процеси на обработка на личните му данни, да бъдат вземани от истински хора, а не само от компютри, както и да оспорва такива решения.

Review: Кубинската афера

Кубинската афера Кубинската афера by Nelson DeMille
My rating: 2 of 5 stars

Пълно разочарование беше тая книга. Харесвам много трилърите на Демил, но това дори не може да се нарече трилър. Аферата от заглавието всъщност дори и кой знае каква афера не беше. Като изключим убедително звучащата кубинска атмосфера на Хавана и лекия за четене стил, останалото беше безкрайни диалози на двата главни персонажа, тук-там секс, тук-там заговори и накрая малко стрелба. А, и хепи енд, естествено.

С две думи, пълна загуба на време.

View all my reviews

Review: Ние, удавниците

Ние, удавниците Ние, удавниците by Carsten Jensen
My rating: 5 of 5 stars

Каквото и да кажа, ще е малко. "Ние, удавниците" е едновременно сага за град Марстал, епична поема за човешкия дух и магическа приказка за всевластното море. Карстен Йенсен е създал нещо изключително.

Всичко има в тази книга. Приключения, солен дъх, простор, любов, скръб, въодушевление, страст, смърт, живот, история, легенда - всичко е на своето място и едното не може без другите. Градът днес е с около 2500 жители, и сигурно всеки един от тях е подарил частица от родовата си история за създаването на "Ние, удавниците". Няма начин човек да я прочете и да не се почувства част от онова малко общество, чието единство вдъхновява, но и бунтува. В резултат, малкият славен Марстал сигурно вече е един от най-големите градове на земята - с милиони жители, които никога не са го виждали, но мислено са живели в него.





View all my reviews

Review: Момичето, което запази мълчание

Момичето, което запази мълчание Момичето, което запази мълчание by Michael Hjorth
My rating: 5 of 5 stars

След ред разочарования от иначе любими скандинавски автори от жанра, най-после(!) един, който не само се държи на висота, но и се развива в позитивна насока!

Тандемът Юрт&Русенфелт продължават да изграждат, развиват и обогатяват образа на Себастиан Бергман на фона на вече четвърти поред заплетен сюжет. И героят им не само не става досаден, а напротив - за разлика от много други поредици, тук личната му история и бъдещото й развитие предизвикват интереса ми на читател наравно и дори повече от крими-случаите. Друг голям плюс - вниманието към всеки отделен герой и най-вече към обосновката на неговите действия. С много малки изключения, и в тази, и в предишните книги от поредицата няма статични образи и умението, с което са заобиколени жанровите клишета, ми доставя истинско удоволствие.

View all my reviews

Review: Фатална изневяра

Фатална изневяра Фатална изневяра by John Lescroart
My rating: 4 of 5 stars

След чудесната серия за Дизмъс Харди и не толкова чудесните за Глицки и Хънт, Джон Лескроарт истински ме зарадва с този самостоятелен роман. Въпреки че заглавието "Фатална изневяра" звучи твърде блудкаво (оригиналното е Fatal и може би е било излишно да се добавя и изневярата, но това си е само мое мнение), и сюжетът, и особено образите са далеч от блудкавостта -интригуващи, реалистични, психологически подплатени, дори на места се улавях, че ги асоциирам с истински хора. Кризата на мъжа на средна възраст е предадена убедително, същото се отнася и до мотивацията на скучаещата съпруга от средната класа с вече пораснали деца. Е, главното разследващо лице инспектор Бет Тъли е твърде идеална за тоя свят, но пък това си е в каноните на жанра, а и начинът, по който е преплетена личната й връзка със случая, прави нещата съвсем поносими. Финалът е не само убедителен, но поднася и приятната изненада да не е стандартно happy.

Към всичко това трябва да добавя и поздравленията си към тандема преводач/редактор в лицето на Коста Сивов и Ганка Филиповска, които са свършили прекрасна работа.


View all my reviews

Review: Последното раздаване

Последното раздаване Последното раздаване by Michael Dobbs
My rating: 3 of 5 stars

"Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години.

Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатление за начинаещ преводач и тотална липса на редакция (доказателства тук ). Нататък нещата горе-долу се оправят, но общото усещане за зле свършена работа остава. Разликата в качеството спрямо "Къща от карти" е колосална и тези, които си купят книгата заради впечатленията си от началото на трилогията, ще останат доста разочаровани.

View all my reviews
Черни секунди (Inspector Konrad Sejer, #6)Черни секунди by Karin Fossum

My rating: 3 of 5 stars


Карин Фосум е специалистка в създаването на мрачна атмосфера. В това отношение "Черни секунди" е в състояние да предизвиква тръпки и да държи читателя в състояние на сериозна подтиснатост.

В едно тихо и спокойно предградие на Осло се случва немислимото - момиче на 10 години изчезва безследно с велосипеда си в рамките на отсечка от 3-4 км, без никой да е видял или чул нещо. Десет дни инспектор Сайер методично проследява всеки изминат от нея метър и разпитва всеки, който би могъл да има някаква информация, докато изведнъж се появява първо колелото, а после и тялото й и истината постепенно излиза наяве.

Карин Фосум е наблегнала на психологическата страна на нещата и за читателите, които търсят предимно интригата и загадката, тази книга сигурно ще е възскучна или най-малкото твърде предвидима. Въпреки това я прочетох с интерес и, макар че не ми се стори на нивото на предишните от серията, не ме отказва от Фосум и нейния герой.

Трябва обаче да отбележа, че съм малко разочарована - не може едно куче, което в течение на цяла досегашна серия и пет-шести от настоящата книга се е казвало Колберг, изведнъж на 246-та страница да стане Колбасар. Допускам, че преводачката си е взела помощник за последните глави (има и други опущения в тях), но къде е спал редакторът?!



View all my reviews

Review: Власт и съпротива

Власт и съпротива Власт и съпротива by Ilija Trojanow
My rating: 2 of 5 stars

Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници.
През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве.
Изобщо, очаквах нещо много по-различно от тоя роман, който ми остави впечатлението, че съм разглеждала много дебел албум плакати.

View all my reviews

Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi
My rating: 4 of 5 stars

Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия.

Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата в обществото и е описал толкова привлекателно града и хората, че затваряйки книгата, съм убедена в желанието си да отида там.



View all my reviews

Review: Мъртвите, които не липсват на никого

Мъртвите, които не липсват на никого Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth
My rating: 3 of 5 stars

Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции.
А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори.
Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-скоро в някаква груба кошница, в която започнаха да ми сипват развръзки - повечето твърде предвидими. Докато в предишните две книги сюжетните линии, свързани с личния живот на Бергман, Ваня и останалите от екипа, даваха допълнителна мотивация за техните действия в линията на разследването, тук те не само не постигат такъв ефект, а направо разводняват тази линия. В желанието си да развият главните си герои, авторите сякаш са обединили две книги в една, но и двете стоят някак недовършено и, което е по-дразнещото, недостоверно.
Попадението в тази книга за мен беше погледът, който дава върху емигрантския проблем в Швеция, от гледната точка на самите емигранти. През образите на Шибека и близките й Юрт и Русенфелт повдигат важни въпроси за това, доколко и дали изобщо е възможна интеграция между толкова различни култури. Тази линия обаче също остава някак набързо отметната.
Изобщо, "Мъртвите,които не липсват на никого" ми прозвуча като някакъв междинен опус в симфонията "Бергман", който определено няма да ми липсва особено. Дано следващата част се върне на нивото на първите две.

View all my reviews