Черни секунди (Inspector Konrad Sejer, #6)Черни секунди by Karin Fossum

My rating: 3 of 5 stars


Карин Фосум е специалистка в създаването на мрачна атмосфера. В това отношение "Черни секунди" е в състояние да предизвиква тръпки и да държи читателя в състояние на сериозна подтиснатост.

В едно тихо и спокойно предградие на Осло се случва немислимото - момиче на 10 години изчезва безследно с велосипеда си в рамките на отсечка от 3-4 км, без никой да е видял или чул нещо. Десет дни инспектор Сайер методично проследява всеки изминат от нея метър и разпитва всеки, който би могъл да има някаква информация, докато изведнъж се появява първо колелото, а после и тялото й и истината постепенно излиза наяве.

Карин Фосум е наблегнала на психологическата страна на нещата и за читателите, които търсят предимно интригата и загадката, тази книга сигурно ще е възскучна или най-малкото твърде предвидима. Въпреки това я прочетох с интерес и, макар че не ми се стори на нивото на предишните от серията, не ме отказва от Фосум и нейния герой.

Трябва обаче да отбележа, че съм малко разочарована - не може едно куче, което в течение на цяла досегашна серия и пет-шести от настоящата книга се е казвало Колберг, изведнъж на 246-та страница да стане Колбасар. Допускам, че преводачката си е взела помощник за последните глави (има и други опущения в тях), но къде е спал редакторът?!



View all my reviews

Review: Власт и съпротива

Власт и съпротива Власт и съпротива by Ilija Trojanow
My rating: 2 of 5 stars

Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници.
През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве.
Изобщо, очаквах нещо много по-различно от тоя роман, който ми остави впечатлението, че съм разглеждала много дебел албум плакати.

View all my reviews

Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi
My rating: 4 of 5 stars

Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия.

Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата в обществото и е описал толкова привлекателно града и хората, че затваряйки книгата, съм убедена в желанието си да отида там.



View all my reviews

Review: Мъртвите, които не липсват на никого

Мъртвите, които не липсват на никого Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth
My rating: 3 of 5 stars

Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции.
А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори.
Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-скоро в някаква груба кошница, в която започнаха да ми сипват развръзки - повечето твърде предвидими. Докато в предишните две книги сюжетните линии, свързани с личния живот на Бергман, Ваня и останалите от екипа, даваха допълнителна мотивация за техните действия в линията на разследването, тук те не само не постигат такъв ефект, а направо разводняват тази линия. В желанието си да развият главните си герои, авторите сякаш са обединили две книги в една, но и двете стоят някак недовършено и, което е по-дразнещото, недостоверно.
Попадението в тази книга за мен беше погледът, който дава върху емигрантския проблем в Швеция, от гледната точка на самите емигранти. През образите на Шибека и близките й Юрт и Русенфелт повдигат важни въпроси за това, доколко и дали изобщо е възможна интеграция между толкова различни култури. Тази линия обаче също остава някак набързо отметната.
Изобщо, "Мъртвите,които не липсват на никого" ми прозвуча като някакъв междинен опус в симфонията "Бергман", който определено няма да ми липсва особено. Дано следващата част се върне на нивото на първите две.

View all my reviews

Review: Грандкафе Кристал

Грандкафе Кристал Грандкафе Кристал by Георги Райчевски
My rating: 3 of 5 stars

Истинска носталгия ме обзе от "Грандкафе Кристал". Не заради някакви литературни достойнства, а заради особеното чувство да четеш за хора, които си познавал и около които е минало детството и юношеството ти. Да си припомняш емблематични за времето си случки и закачки, отдавна потънали на дъното на паметта ти...
Тази книга ухае на моя Пловдив от 70-те и началото на 80-те. Хаотична е като спомените ми, с онова странно усещане за безвъзвратност, което оставя някоя стара снимка без дата.

View all my reviews

Review: Ритуалът

Ритуалът Ритуалът by Радко Пенев
My rating: 3 of 5 stars

Приятно четиво, изпипано по правилата на трилъра и базирано на информацията, която имаме от историческите извори за култа към Залмоксис. Ако не беше "доукрасено" с разни свръхестестествени хватки и ако героите бяха разработени с малко повече дълбочина, щеше да ми хареса значително повече.

View all my reviews

Review: Докато дишам

Докато дишам Докато дишам by Георги Томов
My rating: 4 of 5 stars

Четвъртата звезда я слагам заради ефекта на последователността - в сравнение с предишната книга, която четох (Душа назаем), "Докато дишам" е класа. Романът проследява изпълнената с обрати история на две сестри-близначки и тяхната майка на фона на събитията от 1989-та година насам.

Книгата има достатъчно качества, за да бъде приятно четиво: силно начало и интрига, интересни сюжет и композиция, поглъща се бързо, държи читателя в очакване на развръзката, ритъмът се забързва постепенно, за да стигне до истински екшън на финала.

Обаче има и много "обаче"-та, най-голямото от които ми бяха женските образи. Като изключим Лени, героините на тази история ми приличаха на недовършени картини - сякаш гледам прекрасна скица, върху която е започнало налагането на цветовете, но не е завършило. В резултат и Вяра, и близначките се движат из романа малко като в куклен театър - подчинени на чужди движения и мераци, някак неестествени и без ясна собствена мотивация. Втората близначка Катя е направо епизодичен образ, въпреки че въвеждането на нейната история в началото беше много силно, с елегантно загатване за трагизъм, и лично аз очаквах, че нейното развитие ще бъде нещо като контрапункт на това на Ина: докато животът постепенно смачква едната въпреки цялата ѝ душевна сила и енергия, другата преодолява трагичното начало и съществуването си на жертва, за да се превърне в истински силна жена. За съжаление, не се случи нищо подобно. Изобщо, остана ми усещането, че от един момент нататък авторите са сменили първоначалния си план и са побързали да стигнат до финала на историята.

Но пък финалът, а и книгата като цяло, наистина ми хареса.

View all my reviews

Review: Търговецът на оръжие

Търговецът на оръжие Търговецът на оръжие by Hugh Laurie
My rating: 2 of 5 stars

Хю Лори е прекрасен актьор и музикант и предпочитам да продължа да го възприемам като такъв, а не като средна ръка автор на фаст-фуд литература. "Търговецът на оръжие" ми прилича на слаб, но претенциозен кавър на известна мелодия - звучи ти достатъчно познато, за да се заслушаш, но и достатъчно фалшиво, че да се подразниш. В стремежа си да докара пародийност и ирония, авторът е многословен до досада, героят му се държи и говори като смешника на класа, а сюжетът... хм... той е някакъв сбирщайн от холивудски филми, Мики Спилейн и Агент 007. Вярно, манджата е много интелигентно забъркана, но на рецептата й липсва всякаква оригиналност.


View all my reviews

Review: Мидълмарч

Мидълмарч Мидълмарч by George Eliot
My rating: 5 of 5 stars

Ако тръгна да описвам всичките си впечатления от "Мидълмарч", сигурно ще произведа писание с размерите на трактат. Това не е роман, а истинска енциклопедия на живота и нравите в провинциална Англия в периода 1829-1832 г., погледнат с очите на човек-съвременник на Втората индустриална революция. Трудно ми е да си представя какъв размах на мисълта, каква остра наблюдателност, какъв гигантски набор от знания и какъв мощен талант е притежавала тази жена (родена и отраснала в семейството на управител на аристократично имение също като една от героините си Мери Гарт), за да напише книга като тази.

Изпитвам известна доза съжаление към всеки, посягащ към "Мидълмарч" с намерението да прочете нещо "за удоволствие" или, още по-зле, с нагласата, че "трябва". Тази книга иска предварителен опит, определено ниво на познания и интерес към британската история и народопсихология, и повече рационален, отколкото емоционален подход, за да бъде разбрана и оценена подобаващо от гледната точка на 21-ви век. Иначе е по-вероятно авторовият глас на Елиът да бъде определен като досаден, идеите - като тривиални, а сюжетните линии - като скучни, отколкото да се стигне до "хареса ми", "страхотна е" и други нищо не значещи определения.

"Мидълмарч" е от книгите, които надхвърлят рамката "хареса ми-не ми хареса". Няма значима за времето си тема, която да не е намерила място в нея - политическите турбуленции около избирателната реформа от 1832 г., мястото и правата на жените, ролята на брачната институция, наследственото право, релиогиозното лицемерие, социалното разслоение, развитието на медицината и селското стопанство, индустриалната революция, прокарването на железницата, нарастването на ролята на банките, и т.н., и т.н. Всеки от около 30-те активни участници в живота на Мидълмарч, чиито истории преплита Елиът, има свой особен поглед и отношение към тези теми, и всяка от тях е разгледана през призмата на влиянието, което оказва върху ежедневния живот в малкия град. Удивително е колко съвременно звучат някои от наблюденията на Елиът за политическата класа, за отношението към реформите, за предразсъдъците и особено за общественото мнение. Някои неща не се променят, независимо от епохата...



View all my reviews

Review: Отминали времена

Отминали времена Отминали времена by Kate Morton
My rating: 4 of 5 stars

Обичам да чета красиво написани книги. Кейт Мортън има богат език и рядката способност да въздейства с думи върху всички сетива на читателя. Колкото и да ми ставаше досадна на моменти историята на семейство Блайд, чувството, че съм там, че мога да видя, чуя, подуша, докосна и дори усетя на вкус замъка Милдърхърст и неговите обитатели, не ме остави до края.
Въпреки че действието в "Отминали времена" се развива в 20-ти век (паралелно в 90-те години и в периода преди и по време на Втората световна война), целият роман звучи някак викториански. Три сестри, дъщери на сравнително известен писател, живеят под сянката на загадъчни тайни от миналото в мистериозен и зловещ замък. Идеята за застигащите децата грехове на родителите, за зловещите последици от родителските грешки върху психиката и живота на потомците им, нито е нова, нито кой знае колко оригинално разработена от Мортън, но тя я е претворила красиво. Да, доста протяжно и на места излишно многословно, но колоритно и изящно.

View all my reviews