Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi
My rating: 4 of 5 stars

Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия.

Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата в обществото и е описал толкова привлекателно града и хората, че затваряйки книгата, съм убедена в желанието си да отида там.



View all my reviews

Review: Мъртвите, които не липсват на никого

Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth
My rating: 3 of 5 stars

Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции.
А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори.
Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-скоро в някаква груба кошница, в която започнаха да ми сипват развръзки - повечето твърде предвидими. Докато в предишните две книги сюжетните линии, свързани с личния живот на Бергман, Ваня и останалите от екипа, даваха допълнителна мотивация за техните действия в линията на разследването, тук те не само не постигат такъв ефект, а направо разводняват тази линия. В желанието си да развият главните си герои, авторите сякаш са обединили две книги в една, но и двете стоят някак недовършено и, което е по-дразнещото, недостоверно.
Попадението в тази книга за мен беше погледът, който дава върху емигрантския проблем в Швеция, от гледната точка на самите емигранти. През образите на Шибека и близките й Юрт и Русенфелт повдигат важни въпроси за това, доколко и дали изобщо е възможна интеграция между толкова различни култури. Тази линия обаче също остава някак набързо отметната.
Изобщо, "Мъртвите,които не липсват на никого" ми прозвуча като някакъв междинен опус в симфонията "Бергман", който определено няма да ми липсва особено. Дано следващата част се върне на нивото на първите две.

View all my reviews