Пътешествия с Фори ІІІ - Венецианската лагуна



Чувствали ли сте се някога уморени от красота? Е, Венеция е един от градовете, които могат да предизвикат това усещане. Толкова много хора са сипали суперлативи за нея, че е излишно да прибавям още, затова само ще споделя единодушния извод на семейния съвет - човек задължително трябва да види Венеция и да оцени неповторимата й ренесансова романтика, но веднъж му е напълно достатъчно.

Виж, Венецианската лагуна е нещо друго. Мога спокойно да мина без нова разходка из лабиринтите около Канале Гранде, но на островите с удоволствие бих отишла пак. За разлика от града, който малко или повече ти навява усещането за нещо консервирано-музейно, островите са живи и много привлекателни.

Да се ходи от Лидо ди Йезоло до Венеция с кола е безсмислено. Изминаваш над 40 километра през трафик, пред който Цариградско шосе в пиков час е алея на спокойствието, загубваш куп време и накрая пак опираш до вапоретите - корабчетата, представляващи венецианския градски транспорт. Затова най-разумният вариант е човек да се закара до Пунта Сабиони - точката, разположена на върха на източния затварящ рог на лагуната, където колата се оставя на един от многобройните и огромни паркинги за цял ден срещу 5 евро, а после - на вапоретите, които те стоварват право на площад Сан Марко, откъдето вече може да се тръгне практически във всички посоки. Ако не му се блъска на опашката или има много да чака до следващия, има и едни специални малки туристически корабчета "Марко Поло", които предлагат същото, при това на по-ниска цена, и часовете им на тръгване са в промеждутъците между градските вапорети.



Всъщност, който иска да разглежда Венеция самостоятелно и си е отделил 3 дни за това, ще постъпи най-разумно, ако си поръча предварително по нета тъй наречената Venice card - добре измислена комплексна туристическа услуга, която съчетава транспорта, входа в доста от музеите и църквите и безплатен достъп до венецианските тоалетни /важна част, ако човек не иска постоянно да му дрънчат монети в джоба/ срещу 47 евро. С нея се спестява и време, защото не се виси на гигантските опашки за билети пред Двореца на дожите. Макар сумата на пръв поглед да изглежда големичка, всъщност разходките по каналите никак не са евтини - редовно билетче за 1 час е 6,50 евро, а 12-часовият билет /който е най-удобният вариант, ако Венеция се разглежда за 1 ден/ струва 14 евра на човек.

Човек преспокойно може да разгледа Венеция без помощта на каквито и да било организирани групи и екскурзоводи. Трите основни туристически маршрута с всички забележителности по тях са прекрасно обозначени със стрелки през 10 крачки. Всеки музей и повечето църкви разполагат с аудио-гидове на най-различни езици, а на всяка спирка на вапоретите има карти на града и обяснения за маршрутите. Освен Сан Марко и Двореца на дожите, особено внимание заслужават Ка д`Оро, Ка`Редзонико и Палацо Мочениго, като последният е подреден с типичния интериор на дворец от ренесансовия период. Нашето лично откритие, което обикновено остава встрани от вниманието на екскурзоводските обиколки, е църквата Сан Джовани и Паоло. В интерес на истината, нейната атмосфера е уникална и като внушение ни впечатли дори повече от Сан Марко.

Изобщо, Венеция е град, който всеки трябва да открие за себе си. Най-очарователната й част не са толкова забележителностите и музеите, колкото уличките извън туристическите маршрути. Разхождайки се из тях /винаги вдясно и по един, ако има и други хора - другото е проява на мноооого лош вкус/, всеки може да открие своето кафене, своята тратория, своята джелатерия, с една дума - своята уникална Венеция. Специално аз изпълних една много стара своя мечта - да седна в кафе "Флориан" на площад Сан Марко и да изпия чашка от прочутия му коктейл...

Наши любими места обаче станаха Мурано и Бурано - островите на венецианското стъкло и венецианската дантела. Те са толкова красиви, толкова впечатляващо живи и привлекателни, че трудно се разказва за тях. Да влезеш във фабрика, която е започнала работа на същото място и в същата сграда преди 2 века, да видиш на живо техники, измислени още преди кръстоносните походи и прилагани и досега, е незабравимо. Начинът на производство на венецианското стъкло векове наред е бил една от най-строго пазените тайни на Републиката. Колкото до дантелата, никога не съм си представяла колко ужасно много и различни неща могат да се правят от нея. Бурано прилича на кукленски или по-скоро на приказен град - всяка къщичка е в различен цвят, всички са едно- или двуетажни, с безброй магазинчета, в които възрастни майсторки демонстрират уменията си в бродирането, плетенето, шиенето, декорирането и прочие неща, свързани с дантелата.



Толкова за Венеция и нейната лагуна. Впрочем, от каналите не миришеше. София определено повече "ухае"...