Review: Човекът, който не беше убиец

Човекът, който не беше убиец Човекът, който не беше убиец by Michael Hjorth
My rating: 5 of 5 stars

Струва ми се, че от Стиг Ларшон насам не съм давала на криминален роман 5 звезди без всякакво замисляне. Тандемът Юрт и Русенфелт са създали не просто поредната добра история, която те държи в напрежение до последната страница, а книга, сериозно надхвърляща по качество обичайните рамки на жанра си. Може би, като мине малко време и представите ми улегнат, ще бъда доста по-критична, но сега, току-що затворила "Човекът, който не беше убиец", съм, меко казано, силно впечатлена. Победна точка за шведите срещу норвежците в жанра... :)

Действието се развива във Вестерос - град на около час път от Стокхолм, и е свързано с една от елитните гимназии на Швеция. Покрай убийството на 16-годишен ученик, Юрт и Русенфелт развиват образа на криминалния психолог Себастиан Бергман, който сам по себе си е не по-малко противоречив от образите на потенциалните престъпници, с които се сблъсква. Идеята за социопат, разследващ социопати, не е нещо ново, но пък в разработката й тук има много убедителна мотивация и задълбочен подход, които дават обещания за интригуващо развитие на героя в следващи книги.

Въпреки че именно Бергман е главният герой, всеки от участниците в специалния столичен разследващ екип е истински характер в развитие, богат на нюанси и изненади. Същото се отнася и до обектите на разследването, към чиито психологически мотиви героите на Юрт и Русенфелт ни водят постепенно и методично. Изобщо, като почитател на жанра, смело бих препоръчала тази книга на всеки. Да ме прощава Несбьо, но тези двамата повече ме спечелиха...

View all my reviews