Имаме си магазин, пък. Докъде стигнала техниката...

Мдааа, зарязах си блога напоследък. От работа-вкъщи, от вкъщи-на работа, и така човек пропуска да сподели хубавите неща.

Обаче едно хубаво нещо няма да пропусна да споделя - че, напук на клишето, ние двамата с Боби не пием кафе, а отваряме електронен магазин. За бебешки и детски дрехи. И вече работи, на всичкото отгоре!

Ето го и него - BG-Baby Самата аз съм изненадана, че още в първия му ден онлайн реализира и първата си поръчка. Е, дано няма празно! И понеже циганката, дето ме хвали, си е взела празничната отпуска, ще отбележа, че стоките са готини, качествени, предимно вносни, предимно маркови и има за всекиго по нещо.

Молете се за Пауърнет и неговите генерални проблеми

Ако сте клиент на Пауърнет в квартал като Слатина, трябва да направите всичко възможно, за да влезете в любовни взаимоотношения с Оня Горе. Препоръчва се ежедневно посещение на поне 3 църкви в околността, много запалени свещи и поне седем пъти дневно горещи молитви на тема "Господи, моля те, ама много те моля, пази от гръм и бури моя квартал и най-вече суичовете на Пауърнет, защото ежедневно ми трябва достъп до нета!" Естествено, трябва да водите и праведен живот, за да не разсейвате Върховния Началник от Висшата Му Пауър-мисия с някакви си там свои греховце, защото иначе лошо ви се пише.

Понеже вкъщи хич не сме праведни, мога подробно да осведомя интересуващите се какво се случва, когато не четат молитви в полза на въпросния доставчик.

Завалява дъжд, някакви облаци се сблъскват и нетът спира. Нормално, то и комповете се изключват при буря. Към 18:30 обаче облаците си отиват, а връзката никаква я няма. Все още спокойна, час по-късно вдигам телефона - нали Пауърнет е върхът и ми е обещал 24-часова поддръжка. Отсреща войс-лелка на български и английски ме съветва да набера 3 за докладване на проблеми. Набирам и оттук нататък дълго ми говорят - само че не оператор, а въпросната лелка. "Съжаляваме, но в момента всички наши оператори са заети! Вашето обаждане е важно за нас, затова Ви молим да изчакате и ще Ви свържем с оператор при първа възможност!" Чакам тая първа възможност около 15 минути. Тцъ. Всички оператори упорито продължават да са заети, въпреки че моето обаждане видимо е от голяма важност - ежеминутно ми повтарят да стоя на линията и да чакам. Накрая и на лелката й писва и връзката се разпада. Пак набирам, аз съм упорита. Операторите продължават да са заети всичките до един. Подкарвам поред всички известни ми телефони на фирмата - същата работа. Битката за свободен оператор продължава до 23:00 ч., когато се предавам. Щафетата поема любимият съпруг, който също научава наизуст рефрена за заетите оператори и, честно казано, не се изпълва със съчувствие към нелеката им съдба. В полунощ се предаваме и си лягаме.

Сутринта нет, естествено, няма. Войс-лелката някак ми липсва, затова в 8:30 отново започвам телефонната борба за достъп до операторите. Не става. Отивам на работа, като между 2 служебни обаждания завъртам за всеки случай отново. Този път ме ощастливяват с нов елемент - броене: "Вие сте номер /пауза/ 12 /пауза/ на опашката. Моля изчакайте или наберете отново по-късно!" Аааа, никакво по-късно, тоя път и номерче ми дадоха, ще вися на телефона! Слушам си музика, а в паузите между парчетата лелката ме информира за напредъка в опашката. За около 20 минути постепенно се добутвам до номер едно и тъкмо да ме ощастливят със свободен оператор, връзката прекъсва. Подтискам някои неволно избликващи реплики /все пак съм на работа/ и набирам отново и отново. Някъде към 3 следобед и на моята улица изгрява слънце! Свободен оператор отделя от ценното си време, за да ми сподели:"Проблемът е генерален, госпожо, всички наши екипи работят за неговото отстраняване!" С болка на сърце, че губя времето на оператора, опашката, екипите и изобщо вселената наоколо, питам несмело кога горе-долу ще бъде отстранен генералният проблем. Човекът отсреща не смее да поеме ангажимент с точен час, но твърди, че приблизително до вечерта ще се справят.

Цяла вечер отново няма нет. Понеже знам за генералния проблем, съм психически подготвена и кротко обогатявам М-тел с наличната водафонска карта. Лягам си с вяра в утрешния ден, обаче на сутринта отново само едното компютърче самотно примигва и връзка няма. С операторите - също. За тях е почнал поредният супер-натоварен ден, в който съм някъде назад в опашката. Прехвърлям на дъщеря си задачката да докопа оператор. В 6 вечерта научавам, че се е сдобила с разговор. Тоя път е операторка, която пада от Марс и й съобщава, че ще докладва за наличието на проблем на колегите. Тук вече нервите ми не издържат и с цената на половинчасово чакане получавам операторката насреща. Сигурно и двете треперим от нерви след разговора, от който научавам ценната информация, че тя, която би трябвало да ми обясни поради что, о неразумни и юроде, ти нямаш нет, не може да го направи, защото...няма достъп?!

Е, всичко е ясно. Генералният проблем на Пауърнет е далеч по-голям от това, че при всеки дъжд някой от суичовете им предава Богу дух, че кабелите им висят свободно в услуга на всеки пожелал да ги пререже мургав сънародник, че почти всеки уикенд по някаква причина рутерите им заспиват здравословен сън, а оператор/к/ите сигурно ги избират по тембър, защото откъм полезност и знания за услугата, която предлагат, са по-зле и от мен. Генералният проблем на Пауърнет е пълната им липса на представа как да обслужват клиентите си. А моят генерален проблем на тема интернет е сравнително лесно решим - да се разделя с тях час по-скоро. Май само войс-лелята ще ми липсва.

P.S. Големият дъжд с гръмотевичната буря почна в сряда сутринта. В 23:45 в петък любимият ни доставчик Пауърнет още не си е решил проблемите, но направихме гигантска крачка напред: попаднахме на оператор, който имаше достъп. От него научихме, че утре ще чакаме екип. И че имало още трима със същия проблем. Дано поне имат и три екипа...

Избори с широко затворени очи

Прочетох материала на Йово Николов в “Капитал” и за пореден път се убедих, че първото, основно и най-важно условие за поне минимално ограничаване на възможностите на партии като ДПС да си играят с всички избори у нас е пълна ревизия на избирателните списъци.

Ако човек се зарови в публикуваните от ЦИК резултати от последните избори, попада на супер интересни цифри.

Общият брой избиратели в основните и допълнителните списъци са 7 129 965 души! Веднага правим справка с данните на Националния статистически институт и откриваме, че:
- Към края на 2008 г. изчисленото постоянно население на България е 7 606 551 души;
- Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 хил. души или 63.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 11 хил. души.
- Населението над трудоспособна възраст през 2008 г. е 1 701 хил. души. Спрямо предходната година то е намаляло с близо 16 хил. души.
- През 2008 г. населението под трудоспособна възраст възлиза на 1 100 хил. души и е намаляло с 6 хил. души спрямо предходната година.

Логично в избирателните списъци присъстват 100 процента от населението във и над трудоспособна възраст. Прибавяме към него онези 156 180 души, които са гласували в чужбина. Значи, за да съвпадне окончателният брой на гласоподавателите по списък с данните на НСИ за населението в страната, ни липсват едни 467 хиляди гласоподаватели, които са се запилели някъде по света. Това са почти половин милион хора, или, иначе казано, повече от 7 процента от всички избиратели в страната. Обаче тук веднага възниква въпросът – тези половин милион души, които ние току-що прибавихме, изобщо вадени ли са някога от въпросните списъци?

Ето какво казва законът за изборите по този въпрос: Чл. 28. (1) От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали.
(2) Заличават се също и имената на гражданите, които са заминали в чужбина не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. Заличаването става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи предоставя на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за автоматизираното заличаване на лицата от избирателните списъци 55 дни и 15 дни преди изборния ден.

Е, какво излиза тогава – или Министерството на вътрешните работи хал-хабер си няма кой излиза и кой се връща в тая държава, или Главна дирекция “ГРАО” в МРРБ, умишлено или не, не чисти списъците и си ги оставя пълни с “мъртви души”! Защото, ако и едните, и другите си вършеха работата, единственият начин тези близо 500 000 избиратели да присъстват в списъците е да са се върнали в страната специално, за да гласуват.

На тези избори общият брой действително гласували е 4 345 450 човека. Ако извадим от списъците тези, които не би трябвало да бъдат там, ще стигнем до извода, че избирателната активност на 5 юли е била около и над 67%.

Да видим сега, защо това със списъците е толкова важно, поне според мен. На тези избори единственият избирателен район, за който съм абсолютно сигурна, че във всичките си 427 секции имаше независими наблюдатели и активни застъпници на други партии, освен ДПС, беше 9-ти МИР – Кърджали. В резултат, докато от общо 31 многомандатни избирателни района в страната, в 30 избирателната активност е между 53 и 66 процента, избирателната активност в 9-ти МИР беше 45 %. Специално в община Крумовград, която бе наблюдавана от моя екип, резултатите са следните:

Община Крумовград:
Брой гласоподаватели в основния и допълнителния списък – 29 654
Брой гласували – 11 864 или 40 %

Готова съм да се закълна, защото го видях с очите си, че всички живи и налични в тази община избиратели на ДПС бяха закарани, образно казано, “под строй” да гласуват. Доколкото знам от колегите, по същия начин са били мобилизирани и хората в другите общини на 9-ти МИР. Резултатите обаче са:

Общо за 9 МИР Кърджали:
Брой гласоподаватели по списъци – 226 049
Брой гласували – 101 601 /45%/

Да погледнем сега какво е било положението в другите 4 избирателни района, които се водят “бастиони” на ДПС:

Общо за 18 МИР Разград:
Брой гласоподаватели по списъци – 138 518
Брой гласували – 81 635 /59%/

Общо за 30 МИР Шумен:
Брой гласоподаватели по списъци – 189820
Брой гласували – 113 499 /60%/

Общо за 28 МИР Търговище
Брой гласоподаватели по списъци – 124 355
Брой гласували – 78 154 /63%/

Общо за 20 МИР Силистра
Брой гласоподаватели по списъци – 124 102
Брой гласували – 79 993 /64%/

Отварям произволно по някое и друго СИК в тези райони и виждам съотношения, примерно, 232-ма души в списъка – 211 гласували /Манастирци, Разградско/, 565 в списъка – 404 гласували /с. Черник, Силистренско/, 677 в списъка – 433 гласували /с. Никола Козлево, Шуменско/. За сравнение, в крумовградските секции с подобен размер на списъците съотношението е 232 към 80, 593 към 201, 730 към 239... Е, ако и в 5-те района имаше пълен контрол, колко щеше да е реалната избирателна активност там и колко истински гласове щяха да получат хората на Доган?!

Наличието на толкова “мъртви души” в списъците не само е предпоставка за подправяне на действителните резултати, не само дава широко поле за манипулации, двойно гласуване и прочие, то е и подигравка със самите нас, наистина активните, живи, присъстващи и гласуващи граждани. И ако в най-скоро време не бъдат предприети сериозни мерки да се преброим, да видим наистина колко сме, да се сдобием с някакъв вид документ – бил той избирателна книжка, удостоверение за постоянен и настоящ адрес, подадена декларация за желание да упражним избирателното си право или каквото и да е друго, и най-вече, ако МВР и службата със странна абревиатура ГРАО не си свършат наистина работата по установяване на истинското местоположение и състояние на всички включени в избирателните списъци, още много избори у нас ще продължават да се провеждат със широко затворени очи.

Няколко снимки от Крумовградския край

Родопите са невероятни...





Избиратели съзерцават залеза и размишляват за предстоящия ден на изборите. Онова яркозеленото пред тях е тютюнът.



В предишния си постинг писах за популярния кмет, дето оправил пътя до селото. Ето го и самият оправен път.



А това е входът на избирателната секция в Храстово:



Тук гласуваха хората от Орех:

Феодалното царство на "мъртвите души", или по избори в Кърджалийско

Просто не знам откъде да започна. Втори ден след изборите и още не мога да осъзная, как е възможно в 21-ви век в цели региони на България все още да властва чист неподправен феодализъм, съчетан с промиване на мозъци до степен пълно подчинение.

За изборите станах наблюдател в 9-ти МИР – Кърджали. Определиха ми Крумовградска община. Впрочем, в тази община селищата имат страхотно звучни имена: Токачка, Гривка, Гулийка, Луличка, Тополка, Самовила и какви ли не още. Повечето са в планината, която в този район е изумително красива - поляни, гори, долове и истински каньони във всички нюанси на зеленото, рекички, поточета и колкото си искаш дивеч. И тютюн. Много тютюн, толкова добре гледан и привлекателен на вид, че животните се хвърляли да го пасат и даже някои се пристрастявали към него. Аз за крави и магарета –наркомани досега не бях чувала, ама ето на, чух. Показаха ми даже.

Романтиката обаче свършва дотук. За хората, живеещи по тия села с прекрасни имена, времето е спряло през 80-те години. Повече от 20 години за част от тях няма дори елементарни постижения на цивилизацията като канализация, пътища и магазини, а какво да говорим за многопартийна система, реформа и демокрация. Те не знаят значението на тези понятия. Знаят обаче, че има една партия, която им е върнала имената, и тя е ДПС. Има и едни лоши хора, които искат пак да им ги сменят и да им съборят джамията и ще го направят при първа възможност, ако не е ДПС.

Другото, което знаят по-добре от всеки друг, е как се гледа тютюн. Животът е свързан с нивите и тютюневите листа, които, като дойде време за изкупуване, им носят 5 -10 хиляди лева на година. Не на човек, а на семейство. Това са парите, с които те ще направят новия разсад, ще засеят отново, ще торят, ще отглеждат, а с каквото остане, трябва да живеят до изкупуването на следващата реколта. Парите ги дава местният ДПС-активист, защото той държи изкупуването на тютюна. Гледат и животни. Изкупвачите на млякото също са активисти на Движението, естествено. Такива са и собствениците на раздрънканите уазки, които един или два пъти седмично навестяват селата за разносна търговия. Обиколих някъде към 15 села, и само в 4 от тях имаше работещ магазин, съчетан с хоремаг. Работещо училище – в едно. А до други четири нямаше път. Един от кметовете се ползва с пълната любов на съселяните си, защото е насипал изровените коловози, на които им викаха път, с пясък и малко баластра, та до селото вече можело да се стига с джипка дори след дъжд. Преди не е било възможно. Много от селата, за които говоря, някога са били големи и сравнително богати. Видях 4-етажно училище, което до възродителния процес е било пълно с деца. Сега сградата е празна и не се използва за нищо.

Ето така горе-долу изглеждат нещата в един от „бастионите” на ДПС, където, като изключим селата на помаците, на български не се говори и по избори се гласува само за Догановата партия. Специално за тези избори мобилизацията беше пълна, мащабна и непоклатима. Сигурно всеки път е такава. Жал ми стана – баби и дядовци на по 80-90 години пъплеха с патерици и бастуни пеша по баирите, за да стигнат до секциите, пред които здравеняци-застъпници ги обучаваха набързо на турски в тънкостите на избирателния процес, като им показваха четворката на залепените отвън образци на бюлетини. „Дьорт” се повтаряше като мантра. Означава четири на турски. Много беше важно да им го повтарят, защото поне 80 процента от електоралните единици там не знаят да четат на български. Може и да могат малко да го разбират и говорят /в много случаи не можеха/, но с четенето твърдо не се справят. Толкова ги беше страх, горките, да не сбъркат, да не помисли местният дерибей, че не са отишли да гласуват и по тая причина да им спре дървата за зимата или достъпа до разносната търговия, че съвсем прозрачно и открито си обявяваха вота…

Ако човек иска да види на живо всички възможни нарушения на избирателния закон, трябва да постои половин ден в някоя такава секция. Като се започне от най-елементарното – че самите секции са облепени като с тапети с плакатите на Движението и на негово величество султан Доган, и се свърши с най-нагли изпълнения като:
- кмет, опитващ се да гласува повторно с чужда лична карта;
- друг кмет, носещ вместо карта, листче с написани ЕГН и номер на карта и настояващ да гласува с него;
- микробус, разкарващ найлонови торби с лични карти;
- председател на комисия, разрешаващ гласуване с червени паспорти;
- гонене на непрекупените застъпници навън;
- заключване на секцията по средата на изборния ден, за да бъдат заведени застъпниците на чеверме;
- и още, и още, и още…

Голямата драма в случая е, че тези номера са минавали при всички избори през 21-ви век. Както се оказа, това беше първият случай изобщо, когато във всички общини на 9-ти МИР – Кърджали имаше постоянно обикалящи секциите независими наблюдатели и във всички секции – застъпници на партии, дошли от други населени места, които няма как да бъдат предварително купени и подработени. Това бе основната причина ДПС да изтърве единия мандат и ГЕРБ да пробие Догановата крепост – този път „мъртвите души”, които присъстват като избиратели само чрез личните си карти и ЕГН-та, не успяха да се реализират във вид на пуснати бюлетини. Иначе нещата щяха да се наредят по мед и масло за Движението – само за сравнение, в Крумовградска община според избирателните списъци има 28 797 избиратели, а населението според НСИ е 18 198 души. Е, действително подадените гласове в Крумовградска община бяха 11 940, при наистина пълно и под строй гласуване на всички реално живеещи и налични гласоподаватели на ДПС…

Това, което няма как да не се натрапи като извод, е, че за пълното разпасване на пояса на ДПС в тъй наречените „смесени региони” са виновни абсолютно всички партии и политици. Държавата България е напълно абдикирала от своите функции там и е поднесла на тепсия няколкостотин хиляди души в ръцете на Догановата клика. И тя си е създала султанат, в който има само един закон, само една власт и само един владетел – ДПС и Доган. И ако и този път никой не си мръдне пръста, за да разбие това тотално крепостничество, в което години наред живеят българските турци, ако не им даде някаква алтернатива на тютюна, някакви възможности да не се боят за хляба си, няма да се учудя, ако на следващите избори ДПС стане първа политическа сила, докато ние си играем на демокрация и европеизъм.

От Homo Ludens до Imperial Addicted Person

Кой ме би по главата да се захващам с тая игра... За проклетата Imperia online иде реч, направо ме вманиачи туй чудо! Шапка им свалям на авторите й, направили са истинска касичка за пари, в която хиляди маса народ всеки ден сипват монетки във вид на есемеси и преводи, за да си купят какво? Хехехе, 10-часов имперски доход, разбира се, ама виртуален...

За непросветените, да поясня - регистрираш се в играта и получаваш едно село, което трябва да развиеш в империя. Строиш мини и дърводелници, трупаш дърва, камъни и железа, с които строиш ферми и крепости и правиш проучвания, обучаваш армия, запофичкваш я към съседите, тя ги обира, носи ти пари, с които купуваш пак дърва, камъни и железа, изобщо ставаш император с поданици, които ти бачкат, слушкат те, папкат, размножават се като зайци и на всичкото отгоре се бият. А враговете са ей такива идиоти като тебе, дето, вместо да си спят 10-часов здравословен сън, се зверят в екрана, докато си получат и изхарчат 10-часовия доход. Имаш и съюзници, с които кроиш пъклени планове срещу врага и трупаш точки. Какво повече му трябва на човек - дай му власт, дай му избор между решения, дай му врагове, нищо, че всичките са виртуални, и той ще ти пълни джобовете със съвсем реални парички.

Играя си аз кротко, губейки и без това ограниченото си свободно време, и си мисля - толкова е лесно човек да се пристрасти към някоя глупост, стига тя да съдържа игрови елемент...Ето ни нас, уж големи хора, уж умни, а сме се докарали дотам, че даже като седнем на маса, разговорът опира до стратегии и тактики за начукване на канчето на едикой си враг, който ни е ограбил предишния ден. Взехме чак с термини от играта да си говорим за неща от ежедневието! Ако някой, на когото разказвате как комшията ви е ядосал вчера, ви изреагира с реплика "Пусни му едно опожаряване!", бъдете сигурни - пред вас е IAP, или Imperial addicted person, и всякакви опити да го изведете за по-дълго време в зона, свободна от интернет, ще срещнат сериозен отпор. Вчера си говорим с един приятел - естествено, играещ - и той метна реплика, която ме хвърли в бурен кикот, но днес вече не ми е много смешна: "Нищо чудно след време да си създадем асоциация и да си правим групови терапии от типа: "Днес е 20-тият ден, в който съм чист от Империя..."

Silvestr v Prahe, или как се посреща Нова година на Старе место

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица.

Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите - с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко валял сняг. Още по-добре.

Няколко думи за хотела, който си бяхме избрали: Метаморфис, на площад Тин, на пъпа на Старе место, точно на гърба на катедралата Дева Мария пред Тин. Освен че е построен върху някогашната Източна порта на търговския център Унгелт /12-ти век/, хотелът е разположен в три сгради от края на 17-ти век. Нашата стая беше към 4 метра висока, със сводеста архитектура и с площ 45 кв.м., плюс гигантска баня, горе-долу колкото стандартна детска стая. Естествено, не можеха да ни настанят преди 12:30, така че оставихме багажа и се впуснахме на обиколка из стария град. А той си беше вече добре подготвен за предстоящия празник - площадът Староместке намести представляваше истинско коледно-новогодишно градче от дървени къщички, предлагащи греяно вино, бира, наденички, джоланчета, печени прасенца, палачинки и едни характерни навити на руло кухи сладки хлебчета, които ухаеха невероятно. Впоследствие установихме, че и Вацлавске намести изглежда по същия начин, а освен къщичките, и на двата площада имаше сцени, които през цялото време до 2 януари не останаха празни - непрекъснато течаха представления, концерти и комедийни шоута.

Вечерна предновогодишна Прага е впечатляваща. Всички сгради и улици светят празнично, улиците са пълни с народ, навсякъде свири музика и хората истински се веселят. Колкото до кръчмите - Прага е изумителна в това отношение. За 4 дни не повторихме заведение и не си тръгнахме разочаровани от нито едно, независимо дали става дума за малко капанче с 5-6 маси или за огромен ресторант. През лятото посетихме "У Флеко", затова този път се полутахме, но намерихме прочутата кръчма на Швейк. И - о, каква изненада! Израснала съм с Швейк и винаги съм била убедена, че кръчмата е "У Калича", обаче се оказа, че не се произнасяло така и че тя се казва "У КалиХа" /при бокала/! Е, ако не е бил Хашек, сигурно въпросният бокал и досега щеше да краси обикновено квартално заведение, защото като интериор "У Калиха" представлява обикновена квадратна голяма зала тип ведомствен стол. Обаче атмосферата вътре е неописуема, както и обслужването, и кухнята. Посрещат те, слагат те на масата и няма не искам, няма недей - имаш право да избираш между Бехеровка и Сливовица, между тъмна и светла бира, но възможност да останеш без халба и аперитив, при това едновременно, няма. За да не се занимаваш с четене на меню, те хранят с плата, съдържащи всички най-добри мезета и основни ястия, които предлага заведението: патици, джолани, пилета, наденички, 4 вида кнедли, картофени палачинки, абе то не се изброява, средно на човек се падаше около кило и половина месо с половин кило гарнитура...

Втората литрова халба бира вече те прави достоен клиент в очите на персонала, който не се занимава като тук с разпределяне на масите между сервитьорите - всички обслужват всички, през нашата маса минаха поне 5 различни сервитьора. Всички стени са изписани с откъси от книгата и изрисувани с карикатури, има си ги и прочутият оплют от мухи портрет на императора, и латерната, периодично самият Швейк се разхожда из залата и посяда да побъбри с клиентите, изобщо всичко е пипнато с вкус и въображение. Разбира се, търговията със сувенири също е на ниво - тръгнахме си с шапката на Швейк, халбата на Швейк, пепелника на Швейк, поставките за чаши на Швейк и още поне 7-8 дреболии.

Самата новогодишна нощ протича по следния начин: до 11:30 вечерта всички са по кръчмите, в 11:30 всички излизат от кръчмите и се юрват към площадите, където от този момент до около 3 през нощта е истинска феерия от фойерверки. Количествата, които бяха изгърмяни навръх Новата година, сигурно са били поне равни на тия в Челопечкия склад, просто такова чудо не бях виждала - от всички посоки към небето над Прага летяха огнени кълба, светлинни водопади, ракети и какво ли още не. Плюс тях бяха направили нещо като светлинно шоу - един огромен лазерен лъч като метроном отбеляза началото на председателството на ЕС. Това, което силно ни впечатли обаче, беше желязната организация - нямаше човек, който да не си е помъкнал фойерверки за изстрелване, обаче всички чинно се редяха на опашка, за да си ги изстрелят на определените за тая цел места, надлежно заградени и заобиколени със сапьори и полиция. Как пък никой не си позволи да мята пиратки в краката на околните, направо не ми се вярваше. По време на фойерверките концертите по сцените си продължиха, хората си се целуваха по улиците, изобщо толкова весело и ведро посрещане се получи, че без да сме влизали в заведение след полунощ, се прибрахме към 4 сутринта в хотела.

Единственото нещо, което не биваше да правим предварително, беше да си платим куверта за новогодишната нощ още оттук. Ресторантът на Метаморфис е страшно красив, но представата им за новогодишна програма беше, меко казано, странна. Оставиха ни в ръцете на една виеща девойка и нейния младеж, който сравнително прилично акомпанираше, обаче 3 часа хитове на АББА и Тина Търнър в изпълнение, от което и умрял ще се надигне да пропсува, ми дойдоха малко в повечко. А нямаше никакъв проблем да си изберем къде да вечеряме празнично направо там, на място - до последния момент заведенията предлагаха всякакви куверти. Нищо, за следващия път ще знаем...

Пътешествия с Фори - last, Виена-Прага-София

Последната част от лятното ни европейско пътешествие мина по маршрут Виена - Прага - София. Предстоеше ни практически първото посещение на чешката столица и за трима ни, защото моите минавания пътем през и покрай Прага в далечните детско-юношески социалистически времена не се брояха, нищо не помнех.

И така, преливащи от позитивизъм и преситени от красота след градините на Шьонбрун, отлепихме бележката за глоба с автограф от Виенската община от прозореца на Фори и към обяд отпрашихме към Прага. Гледам на картата - нищо работа, някакви си няма и 300 километра, значи 3 часа нормално каране са ни предостатъчни, викам, и ще цъфнем в Прага още рано-рано следобед. Да, ама не. Още с влизането на чешка територия стана ясно, че тия 300 километра не са като ония 300 километра по магистрала, които си мислех, че ни чакат. Представете си да пътувате Пловдив - Чирпан по стария път, същата работа: между табелата за край на едното населено място и тази за начало на другото има не повече от 5 км. Ограничението за всички населени места е 40 км/ч, то се спазва стриктно и на никого дори не му хрумва да изпревари на забранен участък. Тъй че, цялото разстояние до Йихлава, което е някъде към 150 км, го минахме чинно като на военен парад, със средна скорост 60 км/ч.

За сметка на това, нали не бързаме за никъде, се развихрихме в разсъждения за чешкия национален характер по емпиричния метод. Като гледа селцата, подредени "по конец", спретнатите къщи без огради, градините с вид на поздравителна картичка с букети и усмихнатите чичовци и лели, които бодро си подвикват през прозорците, човек няма как да не си каже "Ето, тези хора знаят как да живеят!" Сигурно и чехите като нас имат куп проблеми, но те определено не им личат. Толкова са ведри, дружелюбни и любознателни, че е истинско удоволствие да се контактува с тях. Някъде около 40 км след границата спряхме на някаква бензиностанция за винетка и чичото, след неуспешен опит да употреби английски, ме загледа и заяви: "А вы по-русски не говорите?" Говорим, викам, ма не сме руснаци, българи сме. Ей, все едно срещна брат си от Америка тоя човек - първо ми се накара що го карам да си кълчи езика на някакъв си английски, след като руския е такъв хубав общ език, на който да се разберем, после обсъдихме Златни пясъци, Слънчев бряг и Златния Орфей, Пражка пролет и Карлови вари, плюсовете и минусите на Европейския съюз, най-добрите марки чешка бира /мъжът ми, естествено, веднага пробва 2 от препоръчаните още там, на място/ и стигнахме до общия извод, че най-хубавото нещо на ЕС е възможността да си ходим безпрепятствено на гости, когато ни скимне. Мдаа, хубави хора...



След Йихлава вече стъпихме на магистралата за Прага, която е доста старичка, и там времето реши да си покаже рогата. Такъв дъжд се изля, такива светкавици и гръмотевици тряскаха, че чак страх ни хвана. Е, цялото чудо беше за около половин час, но и то доста ни забави, така че видяхме подстъпите на Прага чак в късния следобед. Хвана ни и нещо като пиков час, но все пак без особено висене по задръствания се добрахме до хотел City Inn, който се оказа на чудесно място - на Масариковата гара, съвсем до Площада на Републиката и на 10 минути пеш от Стария град. Самият хотел, без да е нещо особено, е чист, приятен и евтин и прилича повече на пансион, отколкото на хотел.



От този момент нататък, следващите два дни и нощи преминаха в тотално ахкане. Прага определено ни стана любимият град - толкова е красива, толкова е топло привлекателна, че трудно се предава с думи. Не знам кое да спомена по-напред, дали Старе место или Храдчани, дали Вацлавске намести или Смихов, дали хилядите перфектни кръчми или дъха на история, който се носи отвсякъде, просто Прага е място, което трябва да се види и усети, тя не се разказва. Дори човек да не влезе в нито един музей, да не види отвътре нито една забележителност, стига му само да се разхожда по улиците, за да му се иска отново и отново да се връща. Докато Виена е имперски внушителна и аристократична, Прага е романтична, купонджийска и забавна.



И за да не звучи всичко като осанна, ще отбележа и някои проблеми, които дебнат нищо неподозиращия турист, опиянен от красотите на чешката столица. Първо и основно - чейндж-бюрата. Никога, ама никога повече няма да обменя пари в пражки чейндж - само в банка, а най-добре е човек да си отиде с кроните и да плаща предимно с карта. Чехите имат особено отношение към еврото: то струва толкова, колкото му трябва на чейнчаджията. Колкото по-привлекателен е курсът, изписан на таблото, толкова по-внимателно трябва да се чете всяка буквичка на въпросното табло, защото комисионите са убийствени. При официален курс 28 крони за 1 евро, може да ви ги обменят и за 17 към 1, ако не внимавате. Ако пък искате да платите нещо в евро, става още по-забавно: курсът може да зависи от посоката на вятъра, настроението, световните проблеми и какво ли още не. Така например, паркингът, на който оставих Фори, ме посрещна с тарифа 35 евро на ден и завърши след дълго и упоително пазарене на 15 евро на ден, колкото всъщност си струваше в крони. Втората "туристическа тесла" са сити-туровете - те са скъпи, но затова пък доста тъпи. Така наречената лекция е извадена от треторазряден пътеводител /такива се продават на всяка крачка/, обикновено това, което чуваш в слушалките, няма нищо общо с това, което виждаш през прозореца, а удоволствието да те въртят в кръг из натоварения трафик на Прага е доста съмнително. Така че, моят съвет към всеки, тръгнал за пръв път към този удивителен град, е да си купи например пътеводителя на Discovery Channel /продава се и тук, на български/ и да обикаля Прага по собствена програма, предимно пеша и с градския транспорт, който е много удобен.



На третия ден вече ни беше време да потегляме обратно към България. Предварителната програма включваше и една нощувка в Будапеща, обаче унгарската столица ни беше устроила такова нечовешко задръстване на магистралата, че след час висене на подстъпите към града се отказахме да губим още поне толкова, за да се пъхнем в Будапеща, и си отпрашихме нататък. Влязохме в Сърбия някъде към 6 вечерта и, тъй като установих, че се чувствам удивително бодра и свежа на волана, се отказахме от междинна нощувка и взехме пътя Прага-София наведнъж за някъде около 14-15 часа. Браво на Фори - те това е кола, правена с мисъл за шофьора, от друга бих излязла напълно разбита след 15 часа каране, а с него дори не се бях схванала. Другото лято пак ще го яхнем на пътешествие, само да измислим посоката...