"Книжният гамбит на кралицата”

Тази препоръка е за хора, влюбени в книгите и четенето: ако имате един час, свободен от задължения, или ако ви предстои по-дълго пътуване с метрото, автобуса или влака, вашият идеален спътник се казва Алан Бенет и неговата новела „The Uncommon Reader”. Това е книга за литературата и нейното влияние; за Кралството и неговите традиции; за Елизабет ІІ и дворцовото й обкръжение – и всичко това през очите на един от най-обичаните съвременни британски белетристи и драматурзи.
Съвсем случайно Нейно Величество е обзета от страст към четенето. Никой не би предположил до какво може да доведе това, какви неочаквани и немислими неудобства може да създаде любовта към книгите за вътрешната и външна политика на Кралството. Алан Бенет се движи по ръба между реалността и абсурда и линията между двете е толкова тънка, че самата реалност изглежда по-абсурдна от абсурда на ситуациите, в които авторът поставя своята главна героиня кралицата. Обект на иронията на Бенет са не само придворните в кралския двор (макар към тях той да е най-безпощаден), но и целият кабинет, министър-председателите на Великобритания, политиците като цяло – и английски, и чуждестранни, та дори и собствената му гилдия – писателите. Френски президент, който никога не е чувал за Жан Жьоне; британски премиер, който никога не е свързвал понятията Персия и Иран и през живота си не е чел Томас Харди; поданици, които трябва да отговарят на неудобния въпрос „Какво четете в момента?”; и над всичко това, една изключителна личност – кралицата, която изминава своя път от откриването на удоволствието от четенето до откриването на друго удоволствие - писането.
Извън тънкия, изящен хумор, „Книжният гамбит на кралицата” е и нещо като кратък справочник за английска литература. Аз лично открих куп автори, за които не бях чувала или не ми беше хрумвало да подхващам – Нанси Митфорд, Дж.Р. Акърли, Уолтър де ла Меър, Анита Брукнър, Уинифред Холтби – и ще ми е интересно да прочета нещо от тях. Но това, с което „Книжният гамбит…” ми достави най-голяма наслада, са откровенията на Бенет за книгите, литературата и четенето:
„…Да те информират, не значи да си чел. Всъщност информирането е антитезата на четенето. То е сбито, фактологично и точно. Четенето е хаотично, подробно и неизменно привлекателно. Информирането стеснява една тема, четенето я разширява.”
„- Времето да минава! – възкликна кралицата. – Но книгите не съществуват, за да помагат времето да минава! В книгите се описва животът на другите. Други светове. Ние не само че не искаме времето да минава, сър Кевин, ние се опасяваме, че времето за нищо не ни стига. Ако искахме времето просто да минава, щяхме да заминем за Нова Зеландия.”
„Книгите не правят разлика между читателите. Всички читатели са равни – и това я върна към ранните й спомени, …когато заедно със сестра си се измъкнаха от двореца и се сляха, неразпознати, с ликуващите тълпи. Струваше й се, че с книгите изпитва подобно чувство. Читателят остава неразпознат, безименен, слят с останалите; чувствата са общи и споделени. И тя, която цял живот бе живяла отделена, сега откри, че копнее да споделя. На страниците и между кориците на книгите можеше да живее неразпозната.”