Омерзена съм

Заклевам се, никога, никога, ама никога през целия ми живот не ми се искало да емигрирам. До днес. Докато не прочетох това .

Аз съм едно сравнително добре възпитано същество, което принципно не псува писмено. До днес. След оная горната новина, не мога просто да не напиша това, което не спирам да си повтарям - ебаси държавата, ебаси властите, ебаси племето, което ги избира и търпи и което е МОЯТ народ.

Омерзена съм. До дъно. Докато Компира, Свинята, Пилето, Мишката и прочие представители на флората и фауната се избиваха взаимно по улиците, не пропсувах - да се избиват, така поне самопрочистването вършеше работата на тея, дето не си я вършеха. Докато едните крадци обвиняват другите крадци с цел отклоняване на вниманието от собствените кражби, пак не ми идва да псувам - на нас, българите, омразата към държавата и любовта към далаверата ни е генетично заложена. Ние, `ку не краднем, кривнем или измамим, начи не въртим бизнес. Обаче всичко си има граници. Тук вече пребиват не Компира, Свинята и Пилето, а журналисти. Тук вече те осъждат по най-тежкия вариант за 200 лева рушвет, ама ти връщат, може би дори с извинения, близо 200 хиляди.

Какво става, бе, драги зрители?! Как се докарахме дотам, по съдебен ред да връщаме подкупи на поискалите и получилите ги?! Как сме го добутали до законообусловено възстановяване на суми, които очевидно няма как да са спечелени законно?! /Аз се имам за човек с доста добро финансово положение - ама някак не си представям дори и в най-отнесените си халюцинации да държа вкъщи джоб-парасъ 90 бона в лева и още толкова във валута и злато, спестени от закуските./ И защо Софийски градски съд се занимава с дело за варненска съдийка?! /за това сигурно има някакво юридическо основание, ама каквото и да е то, сори, ма е много тъпо/ И изобщо, за каква държава говорим - не правова, аз питам за каква изобщо държава говорим, в която едно тъпо парно е национален проблем, а в същото време 48 часа след опит за убийство на журналист всички власти мълчат като пукали, докато"великия" ДАНС междувременно данси пред едно министерство с маски и оборудване, за да арестува некво футболно съдийче, а съдебен орган излиза с решение да връща пари на подкупен съдия?!

Псувните са израз на активно отношение, казват филолозите. Не, те са израз на безпомощност, казвам аз,която по принцип не ги употребявам. Ние сме безпомощни. На нас не ни остава нищо друго, освен да псуваме. Под "ние" разбирам малката групичка хора, които останахме тук умишлено, защото вярвахме, че можем нещо да допринесем с труда си, за да мръднем напред собствената си държава. Е, не става. Догодина стават двайсет години от живота ми, минали в заблуждение, че ако аз работя добре и на максимум, с това повдигам рейтинга на живота в България. Тук се живее добре само, ако за нищо извън собственото ти живуркане не ти пука. Ако виждащ дори на метър по-далеч от носа си, в един момент оставаш омерзен.

И понеже аз съм природно обременена с оптимизъм и професионално обременена с търсене на варианти за изход, не искам да се примиря с това, мамка му. Не може бе, не може за 20 години в тая тъй наречена държава да не са се родили граждани, ама граждани в истинския смисъл на думата, хора, които държат да контролират живота си, които държат на себе си и на собствените си права, които тая настояща тъй наречена държава тук постоянно нарушава.

А може би може...