Коста дел Сол през лятото, или някои подробности за новодошлите

Дългогодишната реклама на Коста дел Сол е превърнала южните плажове на Испания от Малага до Гибралтар в истинска туристическа легенда. След пълни две юлски седмици, посветени на почивка и обиколки из района, потвърждавам, че посещението напълно си заслужава, но някои важни подробности трябва да се имат предвид, за да няма разочарования и неприятни изненади.
Първо и най-важно: морето е студено!
Който се е запътил за Коста дел сол, за да изкарва плажните си дни най-вече във водата, по-добре да преосмисли намеренията си. Въпреки че температурата на въздуха стигаше до 40 градуса, морето по плажовете от Беналмадена и Торемолинос до Касарес си остана с топлината на добре източена чешмяна вода - около и под 20 градуса, на някои места дори под 18. Не знам как е над Малага, но в обратната посока, почти до Гибралтар, водата става да влезеш и активно да поплуваш до четвърт час, но не и да стоиш по-дълго в нея. За децата подходяща е само водата на не повече от метър от пясъка, а като добавим и стръмното дъно, по-добре малките да си строят замъци, отколкото да се киснат вътре. Това обяснява и огромното количество басейни към почти всяка вила, къща, апартаментен комплекс и т.н. За топло море, пардон, океан, идете до Кадис, разликата е колосална.
Второ: sandy beaches във вариант Коста дел Сол обикновено значи пясък и камъни
Като изключим специално култивираните скъпарски плажове в Марбея и Пуерто Баньос, масовият случай е солидно присъствие на камъни и чакъл както на плажа, така и на дъното. На някои плажове изобщо не е препоръчително да се влиза в морето без обувки за плуване, защото съчетанието от внезапно хлътващо дъно, остър камъняк, свенливо прикриващ се под шепичка пясък, и своенравни вълни с променлива сила обикновено води до контузии, охлузвания или поне развален кеф. Най-чисто пясъчни и с прилично поведение в това отношение са плажовете на Естепона, въпреки че и там има доста камъни.
Трето: по-добре собствен чадър, отколкото платен
За разлика от нашите плажове, където количеството платени чадъри и шезлонги почти не е оставило добри места за свободно плажуващи, на повечето плажове на Коста дел Сол има предостатъчно свободно място, включително под палми за естествена сянка или съвсем до водата. Платените чадъри са задължително с шезлонги и излизат доста солени, цената около Марбея беше 12 евро на човек, а най-евтините, които видяхме, бяха по 4 евро на човек в най-отдалечения край на плажа на Естепона. Като се има предвид, че в хипермаркетите продават плажни чадъри за по 10-12 евро, е много по-разумно човек да си купи един на място и да си кара почивката с него, да не говорим, че ако сте в наета вила или апартамент, със сигурност ще има предвиден такъв за вас. Най-доброто време за плаж е надвечер, можете спокойно да се печете на слънце чак до 20:30 ч., а тогава и водата е най-топла. Испанците обикновено отиват на плаж в късния следобед, така че не се изненадвайте, че вечер има дори повече хора, отколкото през деня. Друг забавен табиет е да идат на плаж от преди обяд с компания, с маси, столове, няколко хладилни чанти, поне 4-5 чадъра или направо шатра, да опнат на пясъка барбекю (видяхме дори газови барбекюта със все бутилката, запалени и печащи меса директно под палещото слънце и да изкарат на плажа практически целия ден.

Няколко думи за цените
Определено в района на Коста дел Сол в заведенията е скъпо, и колкото е по-близо до морето, толкова цените са по-високи. Ястията варират между 15 и 30 евро за порция, пиците и спагетите са около 10-12 евро, така че, ако сте решили да се храните по заведения, е по-разумно да се отдалечите максимално от плажа и да се ориентирате към по-малки и посещавани от испанци ресторантчета или cafe. Нека терминът "кафе" не ви подвежда - обикновено в тях се сервира храна. Сравнително изгоден е вариантът да идете в някой мол и да ползвате заведенията в него - centro comercial и parque comercial се срещат начесто почти във всяко населено място в района и всички имат и заведения за бързо хранене, и ресторанти. Ако попаднете на моловете Мирамар и Ла Каняда, не се колебайте да се отдадете и на шопинг - гигантстките намаления и промо-цени ще ви изненадат приятно.
Като горещ привърженик на почивките в наети вили и апартаменти, не мога да дам информация за хотелските цени и услуги, но затова пък ще кажа няколко думи за хипермаркетите, в които на човек може спокойно да му се завие свят от изобилие. Покупката на месо в такова място е изпитание на чувствата за всеки изкушен от кулинарията българин - всяко се радва на отделен голям щанд, разфасовките са изключително разнообразни, самият вид на месото е такъв, че ти се иска моментално да си вземеш и филенца, и джоланчета, и котлетчета, и шницели, и какво ли не още, и да се развилнееш в кухнята. Свинското е много-много по-евтино от телешкото, но пък какво телешко! То остава крехко и се топи в устата, независимо дали си го метнал на скарата, на тигана, в тавата или в тенджерата. От останалите из чантата ми касови бележки виждам, че опаковка от 600 гр. свинско филе, нарязано на десет медальончета, е струвала 2,38 евро, докато опаковка с около 800 грама много фини и тънички телешки шницелчета също от филе (към 20 бройки) е 11,75 евро. За деликатесите изобщо няма и да споменавам - все пак Испания е страната на хамона и той е поне 100 вида, като за 10 евро можеш да си вземеш поне 7-8 различни чешита в малки разфасовки.
От минералните води, най-близка до нашите и съответно най-вкусна ми беше "Nestle Aquarel", както и "AquaBona", повечето от останалите ми бяха доста блудкави. Алкохолът не е стряскащо скъп, цените са близки до нашите: бутилка Джеймисън около 15,50 евро, водка Столичная или Абсолют - 10-11 евро, хубаво местно бяло вино совиньон блан или подобно е 6-7 евро, 12 малки кенчета бира Хайнекен са 7,29. Историята не е запазила следи от цените на местните бири Крузкампо и Сан Мигел, но и двете стават за пиене, леки са и са евтини, продават се и в литрови стъклени бутилки, и в кенове, и в малки бутилчици. На мен лично от местната бира най-много ми хареса Алхамбра. От всички посетени хипермаркети, най-богати са Ал Кампо и Хиперкор, а най-разпространени в района - Меркадона и Опънкор, които са по-малки, не толкова изобилни, но пак имат всичко необходимо.