"Фатална жена" на Джон Лескроарт

Фен съм на Лескроарт и съдебните саги на Дизмъс Харди, но тази малко ме разочарова. Не е лоша, чете се леко (както и всички други), но ми стоеше някак неубедително и незавършено. И разследването, и процесът, който в другите книги е основната и най-интригуваща част, минаха малко набързо и вяло, въпреки че самата история предполагаше много по-динамично и задълбочено развитие и много по-убедителен финал. Тук всичко остана недоизказано, недоразрешено и изобщо, претупано.

Нямам представа защо преводачът се е спрял точно на това заглавие (оригиналното е The Ofelia Cut), но от него книгата допълнително губи.

Да си проверим възгледите, а?

Благодарение на Фори Караджов попаднах на този много интересен тест за политическа ориентация - КЛИК .

При мен нещата са ясни и сравнително предвидими - 66,7% дясна, точно по средата между консерватизма и либертарианството. Но наистина е много забавно, как човек в много случаи дори не осъзнава в коя част на политическия спектър го поставят собствените му възгледи. Това особено силно важи за хора, които се имат за десни и дори за консерватори по политическа ориентация. Наслоенията в главите ни понякога са толкова дебели, че колкото и да се смятаме за привърженици на дясното, се оказваме някъде в средата на социалния либерализъм. А когато към това прибавим и задължителния тежък популизъм...

Трудно е в лявоориентирано общество да си десен политик, факт. Но е добре поне да си наясно пред себе си дали наистина си десен по убеждения.

"Интересни времена" по гръцки

След като срещата на върха в ЕС беше отменена, все по силно замирисва на Грекзит. Наистина не мога да си представя какво ще пише един ден в гръцките енциклопедии срещу името на Ципрас. Не си спомням друг случай, когато за правителството на страна-членка на ЕС са били изказвани подобни коментари на високо ниво като този на изключително дипломатичния финансов министър на Словакия: "Недоверието в Гърция е толкова голямо, че е невъзможно постигането на договореност."

Пет години вън от Еврозоната?! Еврата в драхми и всичко, което следва от това?! Надали гърците са си представяли подобни "интересни времена"...

"Убийството на Линда" от Лейф Г.В. Першон

В известен смисъл съм доволна, че попаднах на "Убийството на Линда" след "Онзи, който убие дракона" - в противен случай сигурно не бих продължила с Лейф Першон. Очевидно комисарят Бекстрьом във втората книга от поредицата развива на доста по-различно ниво първоначалната идея на автора в негово лице да изобличи и осмее всички мързеливи тунеядци в шведската полиция. В "Убийството на Линда" той е гротескна фигура, описана с достатъчно отблъскващи и дори на места гадни натуралистични подробности. 


Изобщо, в тази първа от поредицата за комисар Бекстрьом книга цялата шведска полиция изглежда твърде нелицеприятно. В провинциалния град Векшо става убийство на младо момиче, бъдеща полицайка. Тъй като е лято, маса народ е в отпуск и превъртелият шеф на Главна дирекция "Криминална полиция" изпраща екип в помощ на местния участък, начело с Бекстрьом. В рамките на едномесечното разследване полицията извършва цял куп безсмислени дела, като например събиране на ДНК-проби от близо 1000 души, а самият Бекстрьом успява да изпие поне тон алкохол, докато активно симулира дейност и навърта "извънреден труд". В рамките на над 500 страници Першон саркастично рисува една твърде печална картина на начина, по който шведските органи на реда си вършат (или по-скоро не си вършат) работата, като конкретното убийство е само рамката на въпросната картина. Всъщност, книгата ми беше по-интересна с познавателната си страна за начина на живот в Швеция, отколкото със самата криминална история.

Определено втората част от поредицата за Бекстрьом ми направи доста по-силно впечатление.