Silvestr v Prahe, или как се посреща Нова година на Старе место

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица.

Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите - с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко валял сняг. Още по-добре.

Няколко думи за хотела, който си бяхме избрали: Метаморфис, на площад Тин, на пъпа на Старе место, точно на гърба на катедралата Дева Мария пред Тин. Освен че е построен върху някогашната Източна порта на търговския център Унгелт /12-ти век/, хотелът е разположен в три сгради от края на 17-ти век. Нашата стая беше към 4 метра висока, със сводеста архитектура и с площ 45 кв.м., плюс гигантска баня, горе-долу колкото стандартна детска стая. Естествено, не можеха да ни настанят преди 12:30, така че оставихме багажа и се впуснахме на обиколка из стария град. А той си беше вече добре подготвен за предстоящия празник - площадът Староместке намести представляваше истинско коледно-новогодишно градче от дървени къщички, предлагащи греяно вино, бира, наденички, джоланчета, печени прасенца, палачинки и едни характерни навити на руло кухи сладки хлебчета, които ухаеха невероятно. Впоследствие установихме, че и Вацлавске намести изглежда по същия начин, а освен къщичките, и на двата площада имаше сцени, които през цялото време до 2 януари не останаха празни - непрекъснато течаха представления, концерти и комедийни шоута.

Вечерна предновогодишна Прага е впечатляваща. Всички сгради и улици светят празнично, улиците са пълни с народ, навсякъде свири музика и хората истински се веселят. Колкото до кръчмите - Прага е изумителна в това отношение. За 4 дни не повторихме заведение и не си тръгнахме разочаровани от нито едно, независимо дали става дума за малко капанче с 5-6 маси или за огромен ресторант. През лятото посетихме "У Флеко", затова този път се полутахме, но намерихме прочутата кръчма на Швейк. И - о, каква изненада! Израснала съм с Швейк и винаги съм била убедена, че кръчмата е "У Калича", обаче се оказа, че не се произнасяло така и че тя се казва "У КалиХа" /при бокала/! Е, ако не е бил Хашек, сигурно въпросният бокал и досега щеше да краси обикновено квартално заведение, защото като интериор "У Калиха" представлява обикновена квадратна голяма зала тип ведомствен стол. Обаче атмосферата вътре е неописуема, както и обслужването, и кухнята. Посрещат те, слагат те на масата и няма не искам, няма недей - имаш право да избираш между Бехеровка и Сливовица, между тъмна и светла бира, но възможност да останеш без халба и аперитив, при това едновременно, няма. За да не се занимаваш с четене на меню, те хранят с плата, съдържащи всички най-добри мезета и основни ястия, които предлага заведението: патици, джолани, пилета, наденички, 4 вида кнедли, картофени палачинки, абе то не се изброява, средно на човек се падаше около кило и половина месо с половин кило гарнитура...

Втората литрова халба бира вече те прави достоен клиент в очите на персонала, който не се занимава като тук с разпределяне на масите между сервитьорите - всички обслужват всички, през нашата маса минаха поне 5 различни сервитьора. Всички стени са изписани с откъси от книгата и изрисувани с карикатури, има си ги и прочутият оплют от мухи портрет на императора, и латерната, периодично самият Швейк се разхожда из залата и посяда да побъбри с клиентите, изобщо всичко е пипнато с вкус и въображение. Разбира се, търговията със сувенири също е на ниво - тръгнахме си с шапката на Швейк, халбата на Швейк, пепелника на Швейк, поставките за чаши на Швейк и още поне 7-8 дреболии.

Самата новогодишна нощ протича по следния начин: до 11:30 вечерта всички са по кръчмите, в 11:30 всички излизат от кръчмите и се юрват към площадите, където от този момент до около 3 през нощта е истинска феерия от фойерверки. Количествата, които бяха изгърмяни навръх Новата година, сигурно са били поне равни на тия в Челопечкия склад, просто такова чудо не бях виждала - от всички посоки към небето над Прага летяха огнени кълба, светлинни водопади, ракети и какво ли още не. Плюс тях бяха направили нещо като светлинно шоу - един огромен лазерен лъч като метроном отбеляза началото на председателството на ЕС. Това, което силно ни впечатли обаче, беше желязната организация - нямаше човек, който да не си е помъкнал фойерверки за изстрелване, обаче всички чинно се редяха на опашка, за да си ги изстрелят на определените за тая цел места, надлежно заградени и заобиколени със сапьори и полиция. Как пък никой не си позволи да мята пиратки в краката на околните, направо не ми се вярваше. По време на фойерверките концертите по сцените си продължиха, хората си се целуваха по улиците, изобщо толкова весело и ведро посрещане се получи, че без да сме влизали в заведение след полунощ, се прибрахме към 4 сутринта в хотела.

Единственото нещо, което не биваше да правим предварително, беше да си платим куверта за новогодишната нощ още оттук. Ресторантът на Метаморфис е страшно красив, но представата им за новогодишна програма беше, меко казано, странна. Оставиха ни в ръцете на една виеща девойка и нейния младеж, който сравнително прилично акомпанираше, обаче 3 часа хитове на АББА и Тина Търнър в изпълнение, от което и умрял ще се надигне да пропсува, ми дойдоха малко в повечко. А нямаше никакъв проблем да си изберем къде да вечеряме празнично направо там, на място - до последния момент заведенията предлагаха всякакви куверти. Нищо, за следващия път ще знаем...

Пътешествия с Фори - last, Виена-Прага-София

Последната част от лятното ни европейско пътешествие мина по маршрут Виена - Прага - София. Предстоеше ни практически първото посещение на чешката столица и за трима ни, защото моите минавания пътем през и покрай Прага в далечните детско-юношески социалистически времена не се брояха, нищо не помнех.

И така, преливащи от позитивизъм и преситени от красота след градините на Шьонбрун, отлепихме бележката за глоба с автограф от Виенската община от прозореца на Фори и към обяд отпрашихме към Прага. Гледам на картата - нищо работа, някакви си няма и 300 километра, значи 3 часа нормално каране са ни предостатъчни, викам, и ще цъфнем в Прага още рано-рано следобед. Да, ама не. Още с влизането на чешка територия стана ясно, че тия 300 километра не са като ония 300 километра по магистрала, които си мислех, че ни чакат. Представете си да пътувате Пловдив - Чирпан по стария път, същата работа: между табелата за край на едното населено място и тази за начало на другото има не повече от 5 км. Ограничението за всички населени места е 40 км/ч, то се спазва стриктно и на никого дори не му хрумва да изпревари на забранен участък. Тъй че, цялото разстояние до Йихлава, което е някъде към 150 км, го минахме чинно като на военен парад, със средна скорост 60 км/ч.

За сметка на това, нали не бързаме за никъде, се развихрихме в разсъждения за чешкия национален характер по емпиричния метод. Като гледа селцата, подредени "по конец", спретнатите къщи без огради, градините с вид на поздравителна картичка с букети и усмихнатите чичовци и лели, които бодро си подвикват през прозорците, човек няма как да не си каже "Ето, тези хора знаят как да живеят!" Сигурно и чехите като нас имат куп проблеми, но те определено не им личат. Толкова са ведри, дружелюбни и любознателни, че е истинско удоволствие да се контактува с тях. Някъде около 40 км след границата спряхме на някаква бензиностанция за винетка и чичото, след неуспешен опит да употреби английски, ме загледа и заяви: "А вы по-русски не говорите?" Говорим, викам, ма не сме руснаци, българи сме. Ей, все едно срещна брат си от Америка тоя човек - първо ми се накара що го карам да си кълчи езика на някакъв си английски, след като руския е такъв хубав общ език, на който да се разберем, после обсъдихме Златни пясъци, Слънчев бряг и Златния Орфей, Пражка пролет и Карлови вари, плюсовете и минусите на Европейския съюз, най-добрите марки чешка бира /мъжът ми, естествено, веднага пробва 2 от препоръчаните още там, на място/ и стигнахме до общия извод, че най-хубавото нещо на ЕС е възможността да си ходим безпрепятствено на гости, когато ни скимне. Мдаа, хубави хора...



След Йихлава вече стъпихме на магистралата за Прага, която е доста старичка, и там времето реши да си покаже рогата. Такъв дъжд се изля, такива светкавици и гръмотевици тряскаха, че чак страх ни хвана. Е, цялото чудо беше за около половин час, но и то доста ни забави, така че видяхме подстъпите на Прага чак в късния следобед. Хвана ни и нещо като пиков час, но все пак без особено висене по задръствания се добрахме до хотел City Inn, който се оказа на чудесно място - на Масариковата гара, съвсем до Площада на Републиката и на 10 минути пеш от Стария град. Самият хотел, без да е нещо особено, е чист, приятен и евтин и прилича повече на пансион, отколкото на хотел.



От този момент нататък, следващите два дни и нощи преминаха в тотално ахкане. Прага определено ни стана любимият град - толкова е красива, толкова е топло привлекателна, че трудно се предава с думи. Не знам кое да спомена по-напред, дали Старе место или Храдчани, дали Вацлавске намести или Смихов, дали хилядите перфектни кръчми или дъха на история, който се носи отвсякъде, просто Прага е място, което трябва да се види и усети, тя не се разказва. Дори човек да не влезе в нито един музей, да не види отвътре нито една забележителност, стига му само да се разхожда по улиците, за да му се иска отново и отново да се връща. Докато Виена е имперски внушителна и аристократична, Прага е романтична, купонджийска и забавна.



И за да не звучи всичко като осанна, ще отбележа и някои проблеми, които дебнат нищо неподозиращия турист, опиянен от красотите на чешката столица. Първо и основно - чейндж-бюрата. Никога, ама никога повече няма да обменя пари в пражки чейндж - само в банка, а най-добре е човек да си отиде с кроните и да плаща предимно с карта. Чехите имат особено отношение към еврото: то струва толкова, колкото му трябва на чейнчаджията. Колкото по-привлекателен е курсът, изписан на таблото, толкова по-внимателно трябва да се чете всяка буквичка на въпросното табло, защото комисионите са убийствени. При официален курс 28 крони за 1 евро, може да ви ги обменят и за 17 към 1, ако не внимавате. Ако пък искате да платите нещо в евро, става още по-забавно: курсът може да зависи от посоката на вятъра, настроението, световните проблеми и какво ли още не. Така например, паркингът, на който оставих Фори, ме посрещна с тарифа 35 евро на ден и завърши след дълго и упоително пазарене на 15 евро на ден, колкото всъщност си струваше в крони. Втората "туристическа тесла" са сити-туровете - те са скъпи, но затова пък доста тъпи. Така наречената лекция е извадена от треторазряден пътеводител /такива се продават на всяка крачка/, обикновено това, което чуваш в слушалките, няма нищо общо с това, което виждаш през прозореца, а удоволствието да те въртят в кръг из натоварения трафик на Прага е доста съмнително. Така че, моят съвет към всеки, тръгнал за пръв път към този удивителен град, е да си купи например пътеводителя на Discovery Channel /продава се и тук, на български/ и да обикаля Прага по собствена програма, предимно пеша и с градския транспорт, който е много удобен.



На третия ден вече ни беше време да потегляме обратно към България. Предварителната програма включваше и една нощувка в Будапеща, обаче унгарската столица ни беше устроила такова нечовешко задръстване на магистралата, че след час висене на подстъпите към града се отказахме да губим още поне толкова, за да се пъхнем в Будапеща, и си отпрашихме нататък. Влязохме в Сърбия някъде към 6 вечерта и, тъй като установих, че се чувствам удивително бодра и свежа на волана, се отказахме от междинна нощувка и взехме пътя Прага-София наведнъж за някъде около 14-15 часа. Браво на Фори - те това е кола, правена с мисъл за шофьора, от друга бих излязла напълно разбита след 15 часа каране, а с него дори не се бях схванала. Другото лято пак ще го яхнем на пътешествие, само да измислим посоката...