Review: Последното раздаване

Последното раздаване Последното раздаване by Michael Dobbs
My rating: 3 of 5 stars

"Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години.

Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатление за начинаещ преводач и тотална липса на редакция (доказателства тук ). Нататък нещата горе-долу се оправят, но общото усещане за зле свършена работа остава. Разликата в качеството спрямо "Къща от карти" е колосална и тези, които си купят книгата заради впечатленията си от началото на трилогията, ще останат доста разочаровани.

View all my reviews