Ами ако???

Ако някой се обърка и вземе, че ни нападне, всякаквите институции на отбраната, извънредните ситуации и гражданската защита май ще разберат подробности от радиото и телевизията. Това е основният извод, който ми се върти в главата след тазсутрешните взривове.

6:30 - взривовете са толкова силни, че почти ни изхвърлят от леглата. Изскачаме на балкона, съзерцаваме облака, който по всичко прилича на неподвижна бяла гъба, взираме се безпомощно в посоката, от която се носи тътен като от артилерийска канонада.

Първи час след експлозията - включили сме всички възможни средства за информация. Цяла София се вълнува от взривовете. По всички балкони висят хора. Телевизии и радиа чупят телефони в опит да открият някого, който да каже какво става. Кметът на Челопечене почти реве по телефона. В 7 часът, от всички възможни институции, единствено Бойко Борисов е на мястото и откровено ругае, че няма никаква информация. Разбираме от него, че най-вероятно погребите са гръмнали, полицията и пожарната са отцепили района, няма данни за жертви и че има страхотен дим. Кметът е и първият, който дава някакъв практичен съвет на хората: да затворят прозорците, да сложат мокри кърпи на лицата си и "да не дишат". Казва, и че е заповядал мерки за евакуация и е извикал автобуси да извозят хората.

Първата сравнително по-официална информация се появява 40 минути след събитието. Националният медицински координационен център е първата институция в цялата държава, която се осмелява да съобщи, че взривът е във военен склад в Челопечене.

Около 7:30 една от телевизиите успява да се добере до някакъв дежурен на Гражданска защита. Той току-що е застъпил на смяна и мънка нещо по телефона, от което най-често употребяваният глагол е "не знам".

Някъде към 8:00, час и половина след експлозиите, най-после пред медиите се появява директорът на софийската Гражданска защита, за да каже, че към момента няма информация за пострадали. Впоследствие се оказва, че пазачът на склада е с леки обгаряния, но и тази информация не идва по официален път - съобщават я лекарите от 5-те линейки, изпратени там. Пак от тях медиите научават, че се очаква по-силен взрив и поради това ги изтеглят.

8:30. Два часа след събитието институциите се пресещат да успокоят софиянци, че въздухът не е опасен. Не че вече има някакво значение - облакът отдавна се е превърнал в солиден пласт дим. Летището е затворено, министърът на отбраната най-после благоволява да каже какво гърми. Споменава 250 000 взривателя, осветителни бомби и общо около 20 тона боеприпаси.

9:00. Чак по това време хората научават, че в складовете има 15 тона тротил, който, ако гръмне, ще създаде ударна вълна, която ще помете всичко в радиус 6-7 км.

В 9:15 репортер на Дарик съобщава, че "току-що на мястото на взривовете пристигна министърът на извънредните ситуации Емел Етем..."

В 9:30 въпросната вече е пред камерата на националната телевизия и почти създава извънредна ситуация с вида си. На въпроса смята ли, че министерството й е реагирало правилно, с половин уста смънква, че било грешка, дето не били дали информация, ама чакали да я дадат от военното министерство, ма то всъщност кметът бил този, който трябвало да координира нещата...

Сега е 11:00. Гледам министър Етем, която съобщава, че в токсикологията на Пирогов все пак има един човек, ма тя нямала информация кой е, какъв е и кво му е. Аз ли да я имам тая информация, бе, министърке???

Е, ами ако не бяха погребите в Челопечене, а терористична атака на летището? Ако не беше въглероден и азотен окис, а нещо радиоактивно? Ако, не дай Боже, беше военно нападение???

През 1986-та ни държаха в неведение по идеологически причини. Сега - по причини на чисто безхаберие и безпомощност на институциите. При всички случаи, второто е много по-страшно.