Как да четем интелигентно

Наскоро ми попадна един много известен наръчник, нещо като учебник за подобряване на читателските умения - How to Read a Book: The Classic Guide to Intelligent Reading от Мортимър Адлър и Чарлз Ван Дорен. Книгата е безкрайно известна още от 40-те години и отдавна е сред основните за обучението по литература на запад. Не че казва нещо изключително, някога добрите учители по БЕЛ преподаваха това в часовете. Но, съдейки по начините на изказване на мнение за класически произведения на хора под 35 години, нещата в родното училище много са се променили.

Ще се опитам да резюмирам малко от "триковете", които биха помогнали на по-неопитни читатели да не изпадат в ступор пред книги като "Мъртви души" и "Портретът на Дориан Грей", които учат в училище. А и да не се излагат после с мнения от типа "най-скучната книга, която съм чел" и "дадох й шанс, но не ме грабна". Мортимър Адлър е само поводът за това, неговият труд е задълбочен и систематизиран, а аз тук само ще нахвърлям някои свои разсъждения, провокирани от него.

Първо и най-важно: който подхваща класическо произведение с очакването да се развлича с него, както със съвременен трилър, прави огромна грешка.
Класиката е станала такава, защото обогатява читателя на няколко нива - познавателно, логическо, реторическо и т.н. Удоволствието върви ръка за ръка с тях, но за да го изпитаме, е задължително да сме минали поне през първите две нива. Затова, преди да се зачетем, е добре първо "да влезем в картинката" - да се запознаем с кратка анотация за книгата, да прегледаме съдържанието, да научим нещичко за автора и времето, в което е живял и написал книгата. Така ще е по-лесно да схванем отговора на първия важен въпрос - каква е тази книга, какво ни казва тя. Четейки я за пръв път, на това първо, познавателно ниво, е добре да си водим бележки (поне мислено). Ако отбелязваме местата, които не разбираме или са ни досадни, а в края на всяка глава се опитаме да резюмираме в едно-две изречения нейното съдържание, това после ще помогне много.

Второ: След като вече знаем какво ни казва авторът, преминаваме към следващите два важни въпроса - защо и как ни го казва. Защо авторът е написал тази книга, какви свои идеи е искал да внуши на читателите си? Каква структура е избрал, за да ги развие, какъв уникален свой подход е приложил, как е развил героите си? И най-важното - успял ли е да постигне намеренията си? Нека не забравяме, че той е писал за хора в друго време, с друг темп на живот и с хиляди пъти по-малко канали за информация. Сега можем да се върнем към дадено скучно описание или странен обрат, които при първия прочит сме отбелязали като неразбираеми или досадни - нека се опитаме да го прочетем през очите на човек без достъп до телевизия, телефон, интернет и т.н. Човек, който пътува два дни до столицата. Човек, който познава не повече от сто-двеста души в живота си. Дали това описание провокира въображението? Дали този обрат не го подготвя за "по-голямата картина"?

И чак сега, след като вече разбираме какво, защо и как ни е казал авторът, стигаме до третото: какво е значението на тая книга? В какво убеждава читателите си нейният автор, в какво ги кара да повярват? Успял ли е да ги убеди? А аз убеден ли съм, вярвам ли му? Ако не - защо? И тук вече "не знам защо, ама не ме грабна" не е аргумент. Знаем защо. Най-вероятно, защото тази точно книга не е била адресирана точно до нас. Което не значи, че не е постигнала целите си. И далеч не значи, че не е велика книга.