Тъжно за добрия литературен вкус

Да, наясно съм, че «на вкус и цвет товарищей нет», както и че качествените изменения настъпват след големи количествени натрупвания.

Но - никой не се е родил научен. И ако не е имал късмета да се роди в четящо семейство, да се движи в среди, тачещи литературата, и да попадне на добри учители, които възпитават любов, а не омраза към четенето, рискът да изгради вкуса си върху някакви количества самопомощна, езотерична или сапунена продукция е, да го кажем меко, доста висок.

Всички сме наясно – анализите на «Маминото детенце», «Под игото» и «Бай Ганьо» НЕ помагат за изграждането на литературен вкус. Цялото обучение по литература в училище изобщо няма подобни цели. То води единствено до неспособност на читателя да изкаже със свои думи впечатления от дадена книга, да я погледне по-широко от «хареса ми-не ми хареса». Да не говорим за непосилната задача да се аргументира защо, аджеба, елементарни книжлета го «грабват», а доказани класики са му «прехвалени» и скучни.

А въпросът с «грабването» има сравнително лесен отговор. Когато азбучни истини се поднасят в готов формулиран вид, човек си казва «И аз мисля така! Ей, колко добре го е казал!» и въпросното «грабване» е налице. Такива автори спестяват на читателите си и интелектуалното усилие, и усилието на въображението – те действат направо върху чувството за собствена правота. Нима има човек, който да не знае на вътрешно, подсъзнателно ниво, че се нуждае от вяра и надежда и е господар на живота си?! Друго си е обаче да прочетеш в прав текст: «Ти си господар на живота си» или «Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят.» Как да не харесаш такъв автор, който облича в думи твоите собствени мисли? Не ти казва нищо ново, но пък съвсем смилаемо ти формулира, че е по-добре да си здрав и богат, отколкото беден и болен.

Съвсем друго е, когато читателят трябва да вникне в текста, да впрегне интелекта си, за да разбере посланието на автора. Да развихри въображението си, за да види света през неговите очи. Това иска усилия. Иска и подготовка, която никой не дава. Образователната машина последователно произвежда масов читател, който чете само за разтуха, не обича да мисли и чака другите масови читатели да му кажат кое от масовата литературна продукция е добро и кое –не.