За "Синдромът Портной" на Филип Рот и комплексите

"Синдромът Портной" има сигурно повече коментари от продадени в България копия. Но читателите обикновено се концентрират повече върху - как да ги нарека - физиологичните и "еврейските" страни на книгата на Рот, а не върху описаните в нея комплекси.

Само еврейските майки ли възпитават синчетата си по този начин? Само тяхната култура ли не намира за необичайно майката да налага силово на сина си собствените си представи за морал и благоприличие? Докато потъвах в монолога на Алекс, сякаш чувах гласове от детската площадка пред блока. Репликите на Софи Кински излизат от устите на хиляди български майки, а сигурно и от тези на френски, английски, гръцки и т.н.

Спомням си как миналата година "Дневник" пусна 2-3 странички от прясно подготвената за издаване книга. Коментарите отдолу бяха в състояние да потресат и най-отявления оптимист. "Това за хора с дебилност ли е, или по добре да са имбецили?!", дори беше възкликнал някой "познавач". Което, на свой ред, е чудесен пример за блатото от комплекси, в което тънем ние, сега, в момента, а не американците с еврейски произход през 60-те години.

"Багажът" в главата на Алекс Портной е лека хюмнетка в сравнение с контейнерите предразсъдъци в собствените ни глави. Расизъм. Ксенофобия. Неприемане на различността. Неприемане на ничие мнение, различаващо се от нашето. Омраза, възпитавана от люлката. Налагане на собствената воля с насилие. Колко от десет попитани родители с ръка на сърце ще признаят, че са учили децата си на послушание със силови методи? Колко от десет попитани майки ще потвърдят, че основната им възпитателна дума е "Не!"?

"Синдромът Портной" определено не е нито "истерично-забавен", нито "най-скандалната и забавна книга за секса". Проблемите, поставени от Рот, далеч надхвърлят рамката на сексуалната революция от 60-те години. Особено за общества, в които самата революция не се е случила, но последиците й са налице и са довели до някаква извратена комбинация от патриархално мислене и разюзданост.