Нашата красавица Лути през лятото определено обича живота във водна /е, ако не чак водна, то поне влажна/ среда.
Та, по повод Лути - всъщност, тя се казва Лутиен. Най-просветеният в тази сфера член на семейството твърди, че Лутиен е от кралски род. Баща й Алвар бил брат на Владетеля на елфите, а самата тя е описана като "феерична, нежна, любопитна и доста умна.." С последните две определения съм напълно съгласна - за година и половина елфическата ни принцеса ни е проучила из основи, сложила ни е в малкото си джобче и ни върти на нокътя на предния си ляв крак, както си ще. С приемането на епитета "феерична" се справям малко по-трудно - като я гледам как си тресе дебелото дупе в опити да развие галоп по паркета, не добивам особено усещане за фееричност, но пък митът, че персийките били мързеливи и спокойни, засега е развенчан напълно. Нежността също е качество, което принцеса Лути проявява за не повече от 15 минути на ден - когато й се дреме, когато се глези мързеливо или когато иска да ни накара да й играем по свирката. Успява във всички случаи - поне в нашето семейство няма толкова корав субект, който да издържи на осморки около краката си, котешки трели, погалване с опашка и потъркване с носле, без да се предаде на минутата и да изпълни въжделенията на принцесата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар